Решение № 13359 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция /ТД/ - Митница Бургас при Агенция "Митници", чрез процесуален представител срещу Решение 3981/30.04.2024г., постановено по адм. дело 2861/2023г. на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Б. А. И. е отменено Решение 32-619895/06.11.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на лицето са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1 533.28лв. и ДДС в размер на 3 373.21лв., ведно със съответната лихва за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства. Излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез предоставена по официален ред информация от канадските митнически власти относно износната цена на стоката. Посочил е, че е неприложими вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, тъй като автомобилът е с щети, които не се дължат на серийното му производство, а са такива от ПТП и няма по какъв начин да се сравни с други автомобили със същите щети, като по този начин единствения ред за определяне на митническата стойност е съгласно чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, което е извършено от митническия орган. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който да се отхвърли жалбата на Б. И.. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. И., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като счита решението на АС Пловдив за правилно. Моли съда да остави решението на първоинстанционния съд в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-619895/06.11.2023г. към MRN 20BG001007025745R0/25.11.2020г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 48, във вр. с чл. 70, § 1 и § 2 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подбуква "i" от Регламент /ЕС/ 952/2013 е определена нова митническата стойност на декларираната за режим "допускане за свободно обращение" стока "катастрофирал пътнически автомобил ; марка: Форд, модел F 150 с шаси 1FTEW1EP0JKE82989 и държава на износ/изпращане Канада. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канадските митнически власти, в предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ от Канада с местоназначение ЕС. Установено е съответствие по отношение декларираната стока и по отношение износителя, както и по отношение номера на канадската износна декларация. Установено е обаче несъответствие по отношение декларираната в МД цена в България в размер на 5 818 CAD, спрямо посочената от канадските митнически власти в размер на 18 014 CAD. Формирани са изводи за наличие на основателни съмнения за митническата стойност на стоката и последната следва да се определи въз основа на наличните данни на територията на съюза - електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. С писмо от 31.08.2023г., жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. След преценка на събраните доказателства е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоката, като е определена митническата стойност в размер на 23 276.38лв., представляваща сбор от сумата в размер на 22 647.20лв. продажна цена на автомобила по данни от канадските митнически власти и сума в размер на 629.18лв. транспортни разходи. Предвид определената нова митническа стойност е установен нов размер на вносно мито от 2 327.64лв. и ДДС в размер на 5 145.80лв., като са определени задължения за вземане под отчет и досъбиране в размер на вносно мито от 1 533.28лв. и ДДС в размер на 3 373.21лв. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент 952/2013, в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за несъответствието му с материалния закон, на първо място, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не са обосновани - информацията, предоставена от канадските митнически власти, не се основава на документи, на базата на които да се приеме, че декларираната при износа стойност е договорената и подлежащата на плащане цена. Без проверка на документите при износителя не може да се определи коя от декларираните стойности е достоверната. На второ място не са подкрепени с доказателства твърденията на митническите органи за неприложимост на отхвърлените от него вторични методи за определяне на митническата стойност. Дори да се приеме, че липсва в националната база данни информация за внос на сходни автомобили, то митническият орган е бил длъжен да използва сведения от базите данни, създавани и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на ЕС, за да може да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагането на дължимата грижа според решенията на СЕС. На трето място според АС Пловдив неправилно е приложен резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, тъй като са нарушени изискванията на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Решението е правилно. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за необоснованост на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Агенцията на Канадските гранични служби, е за декларирана в износната МД цена на процесното МПС 18 014 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 5 818 CAD. Информацията е предоставена в отговор на искане на българските митнически власти в процедура, регламентирана в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, OB L 7, 13.1.1998, p. 38 45, публикувано в специално издание на български език. Предоставените данни отговарят на определението за сведения в чл. 1, т. 4 от споразумението, а именно "данни, документи, доклади и техни заверени копия, както и всяко друго съобщение, включително данните, които са обработени или анализирани, за да предоставят указания за дадена операция в нарушение на митническото законодателство". Чл. 16, § 3 от същото това споразумение позволява използването на сведенията в рамките на съдебни или административни дела, започнати в последствие, поради неспазване на митническото законодателство. В писмото от CBSA се посочва, че порталът на Канадската система за деклариране на износа (CERS) позволява на износителите да подават документи за износ по електронен път. Това е уеб портал за самообслужване, който канадските износители използват, за да декларират изнесените от тях стоки пред CBSA. С оглед на това CBSA потвърждава, че стойността на стоките, посочена в електронното досие, е официалната стойност на стоките, изнесени за България. Като официален удостоверителен документ отговорът на CBSA доказва, че декларираната от износителя в износната МД цена на процесния автомобил е 18 014 CAD. Тази стойност, не може безрезервно да се приеме за действително платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, но може да обоснове основателни съмнения дали декларираната от вносителя стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС. С оглед дадените обяснения от вносителя в отговор на искането да предостави допълнителна информация, обосновано митническият орган приема, че съмненията му не отпадат и съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение отхвърля декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в този текст, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност /Решение на СЕС от 12 декември 2013г. по дело С-116/12 и Решение на СЕС от 9 юни 2022г. по дело C-599/20/ Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В оспореното решение на митническия орган са изложени мотиви за невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2, б. а) и б. б) МКС, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради липсата на данни за техническото състояние на автомобила. Изложените в оспореното решение мотиви относно заложените критерии при проверката в националната база данни не са подкрепени с доказателства. В тежест на митническия орган е да докаже, че методите по чл. 74, § 2, б. а) и б. б) МКС са неприложими, а официален документ, удостоверяващ извършените действия, свързани с проверката в националната база данни по определени критерии, не се съдържа в преписката. Следва да се посочи, че автомобилът е деклариран като употребяван, а не като повреден. За определяне на митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. б) МКС въз основа на договорната стойност на сходни стоки митническият орган е следвало да извърши проверка в националната база данни за наличието на внос в период по-дълъг от 90 дни. След като твърди, че данните в национална база данни не му позволяват да определи митническа стойност по реда на чл. 74 § 2 МКС, поради което пристъпва към определянето й по § 3, то той е следвало да поиска да получи необходимата му информация от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Съюза за целите на определянето. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Цитираните текстове на МКС и Регламента за изпълнение сочат, че декларираната в износната МД продажна цена на автомобила не представлява налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Кодекса. Горното води до извод, че декларираната в износната митническа декларация стойност на стоката неправилно е възприета от митническия орган като такава, определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от МКС. Това обосновава материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, което от своя страна обуславя и съответствие на решението на първостепенния съд с материалноправните норми. По тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., предвид представени списък за разноските по чл. 80 от ГПК /л. 29/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение