Определение № 291 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № А 566 от 20.04.2011г. от адв. Г. Ц. в качеството му на процесуален представител на Н. Д. Д. от [населено място] против решение от 09.03.2011 г. по гр. д. № 26 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Монтана. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Е. А. в качеството и на процесуален представител на ответника по касационната жалба О. Я. К., конституиран като страна в процеса като законен наследник на Я. Т. К.. Поддържа се, че жалбата е недопустима и неоснователна и се претендират сторените разноски пред ВКС. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационна проверка. Към момента на неговото постановяване е действала разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, която поставя допустимостта на касационно обжалване в зависимост от цената на иска. В конкретния случай са предявени обективно съединени установителен иск за собственост върху недвижим имот и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Цената на исковете, определена в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно приложеното в първоинстанционното производство по делото удостоверение за данъчна оценка, е в размер на 2992,80 лева. Касационната жалба се явява процесуално недопустима и по аргумент на противното основание от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ следва да бъде оставена без разглеждане. Претенцията на ответника по касационната жалба за разноски е основателна с оглед изхода на делото и доказана с договор за правна защита и съдействие от 31.05.2011 г., от който е видно, че търсената сума е заплатена изцяло на процесуалния представител на страната. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.