Решение № 15795 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2012 г.

Решение № 15795 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Видинска търговско-промишлена палата", подадена чрез адвокат Табаков против Решение № 428/16.01.2012 г. по адм. д. 676/11 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалба срещу Ревизионен акт (РА) № 061003802/28.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 289/17.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира заплащане на разноски за всички инстанция. Ответникът Директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение е отхвърлена жалбата на "Видинска търговско- промишлена палата"срещу (РА) № 061003802/28.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 289 от 17.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който в следствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 31 228,00 лева за данъчни периоди м. 03, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09 2010 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 6 851,25 лева и са начислени лихви за забава в размер на 417,71 лева. Административният съд е приел, че атакуваният РА е правилен и законосъобразен, като от събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от описаната в РА. В мотивите на решението е посочено, че Сдружение ВТПП е ЮЛ с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ, като съгласно естеството на заложените в устава цели, за осъществяването на които е създадено сдружението е с нестопански характер. Според чл. 24, ал. 4 от Устава, определящ правилата за устройството и дейността на организацията, приходите от допълнителна стопанска дейност се използват за постигане на определените цели, а чл. 5 изброява свободно определената дейност за постигане на въпросните цели. Установено е, че ВТПП е първоначално регистрирана по ЗДДС, считано от 27.01.2003 г., на осн. чл. 108 от ЗДДС /отм./, поради достигането на облагаем оборот за задължителна регистрация. На 14.04.2009 г. между сдружението в качеството му на бенефициент и МРРБ, като управляващ орган на оперативна програма "Регионално развитие" /2007 - 2013/ в качеството на договарящ орган е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № ВG 161Р001/4.02 - 01/2008, като максималната обща сума на проекта е 201 370 лв., а продължителността - 18 месеца. Според уговореното, бенефициентът изпълнява проекта в партньорство с община Видин, и общините Пиедемонте Матесе, Рависканина и сан Потито Саннитико - Италия. Чл. 3.3 от договора регламентира, че разходите за ДДС са допустими при спазване на Указание № 91-00-502/27.08.2007 г. На МФ. Във връзка с договора и в изпълнение на дейностите, заложени в проекта ВТПП в качеството на възложител, сключва договори с подизпълнители: Юропиън Дивелъпмънт Консултинг" ЕООД град София, "Плиска консулт" ООД, "Вариант БГ" ООД и Геотравел" АД. За извършените по тези договори доставки на стоки и услуги, съконтрагентите на ЮЛ с нестопанска цел са издали седем броя фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит общо в размер на 31 227,60 лева. Административният съд е приел, че проекта е изпълнен, респективно сключените договори са изпълнени. Налице е реално изпълнение на извършените по тях доставки и услуги. Безспорно по делото е и обстоятелството, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, както и това, че данъкът по тях е начислен законосъобразно. Приел е, че спорен се явява въпросът дали по отношение на този жалбоподател са налице условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, а именно стоките и услугите предмет на доставките използвани ли са за извършвани от жалбоподателя последващи облагаеми доставки. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, сочещи извършването на конкретни облагаеми доставки с придобитите от него в изпълнение на проекта стоки и услуги. Те не могат да бъдат обект на последващи облагаеми доставки, тъй като са предназначени за последващо извършване на безвъзмездни доставки на дейности, различни от икономическата му дейност. Обоснован е изводът на данъчния орган, че сдружението е използвало процесните доставки за извършването на дейност, която не попада в обсега на извършваната от него независима икономическа дейност, поради и което за платения от него ДДС не възниква основание да бъде приспаднат данъчен кредит. Според АС жалбоподателят има статут на данъчно задължено лице, тъй като извършва допълнителна стопанска дейност, но това не отъждествява всички извършвани от него дейности като такива, доколкото основната му цел е нестопанска. Така постановеното решение е неправилно. По отношение на твърдението в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от административния съд, касационната инстанция намира, че е основателно. Административният съд е възпроизвел съдържанието на данъчния акт и въобще не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Не е разграничил отделните и различни основания за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от различни доставчици. В решението на съда е акцентирано основно върху обстоятелството, че естеството на целта, за осъществяването на която е създадено ЮЛ ВТПП е нестопанска. Въз основа на тази констатация е прието, че получените от него доставки по процесните фактури не са използвани за последващи доставки свързани с извършвана от него независима икономическа дейност. По време на ревизията е установено, а и не е било спорно между страните, че ВТПП има регистрация по ЗДДС от 27.01.2003 г. именно поради факта, че извършва независима икономическа дейност, осъществявайки облагаеми по ЗДДС доставки на стоки и услуги. Не е било спорно също така, че ревизираното лице редовно и по занятие е извършвало редовно редица облагаеми с ДДС доставки на стоки и услуги. Ето защо неоснователно административният съд е отказал да обсъди Справката за извършваните от ВТПП дейности, аргументирайки се с обстоятелството, че този документ е от частен характер и е благоприятстващ неговия автор. Процесният документ действително е частен свидетелстващ, поради и което се ползва с формална доказателствена сила относно писменото изявление и неговото авторство. Съдържанието на документа не е оспорено от страна на ответника, поради и което е следвало да бъде преценяван наред с другите доказателства по делото при преценка кръга на извършваните от ВТПП облагаеми доставки през процесния период. На следващо място първостепенният съд в своето решение не е обсъдил изричното възражение на ревизираното лице по отношение на доставените от "Вариант БГ" ООД брошури и дипляни за които е налице твърдение, че неправилно от страна на ревизиращите е отказано право на данъчен кредит. Не са изложени мотиви въз основа на какъв критерий е извършено разграничаването между услугите за което е прието, че са в кръга на нестопанската и тези на стопанствата му дейност. Не става ясно, след като не е извършена проверка в счетоводството на сдружението въз основа на какви доказателства е прието, че получените от сдружението стоки и услуги по процесните фактури не биха могли да бъдат обект на последващи облагаеми доставки свързани с независимата му икономическа дейност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Решението е и немотивирано - административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно основните въпроси по спора, а само се е ограничил с абстрактно и неточно цитиране на правни принципи, като о не е изложил мотиви за фактите, които приема за доказани. Съдът не е обсъдил и всички доводи на страните относно спорните факти и тяхното правно значение, поради което съдебното решение не съдържа и основни мотиви, което също представлява процесуално нарушение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Велико Търново. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.