Определение № 3 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5782/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Щ. Д., приподписана от адвокат В. С. против определение № 3259 от 17.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2394/2015 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 7348 от 16.06.2015 г., постановено по гр. д. № 1475/2015 г. за прекратяване производството по делото. Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявените искове е по чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД и размерът на дължимата държавна такса е 850 лева, която не е внесена от ищеца в указания срок. В жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за решаването на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.