Определение № 9336 от 05.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Определение № 975/11.07.2024 г., постановено по адм.д. № 290/2023 г. Административен съд – Смолян е оставил без разглеждане искане вх. № 1871/10.07.2024 г. на „Младенов Строй 95“ ЕООД за спиране на изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-16002123000391-091-001/22.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 395/25.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП и е прекратил производството по същото. С последващо определение е изпратил искането на ВАС по компетентност. Срещу Определение № 975/11.07.2024 г. е подадена частна жалба от „Младенов Строй 95“ ЕООД, в която се твърди, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и постановено в противоречие с приетия доказателствен материал. Поддържа се, че направеното искане е допустимо предвид обстоятелството, че в нормата на чл. 157 ДОПК не е предвидена преклузия и еднократност на подаване на искането, а при подаване на искането делото е било все още в Административен съд - Смолян. По същество се сочи, че предпоставките за спиране на изпълнението на РА се установяват от представените писмени доказателства за наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив и направени плащания в размер на 60 000 лв. Съображенията са развити подробно в частната жалба. Отправя се искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде спряно изпълнението на утежняващия административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – директор на Дирекция „ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния РА. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на изложените в искането доводи и представените доказателства, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Смолян е била законосъобразността на РА № Р-16002123000391-091-001/22.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 395/25.10.2023 г. на ДД "ОДОП" Пловдив, с който на „Младенов Строй 95“ ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 166 419,89 лв. и лихви за просрочие в размер на 103 519,40 лв., в т.ч.: непризнат данъчен кредит в размер на 116 345,55 лв. – главница и 92 507,37 лв. – лихви; задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер 1 050,72 лв. - главница и лихва 347,41 лв., за 2020 г. в размер на 43 367,84 лв. - главница и 9 941,58 лв. - лихва и за 2021 г. в размер на 5 655,78 лв. - главница и 723,04 лв. - лихва. В жалбата до административния съд е било обективирано искане за спиране на изпълнението на РА, което е отхвърлено като неоснователно с Определение № 522/20.11.2023 г. по адм. дело № 290/2023 г. (л. 69-70 от делото). След постановяване на решението по главния спор, от жалбоподателя е подадена отново молба с правно основание чл. 157 ДОПК, към която са приложени доказателства под опис. За да остави без разглеждане молбата за спиране на изпълнението на РА, първоинстанционният съд е разгледал относимите законови разпоредби от ДОПК и е приел, че търсената защита може да се осъществи пред касационната инстанция. Съгласно мотивите, подадените касационни жалби от страните имат суспензивен ефект, поради което компетентен да се произнесе по искането е административният съд, пред когото делото е висящо. На следващо място съдът е отбелязал, че не е налице някоя от изчерпателно уредените хипотези по чл. 153, ал. 3 ДОПК за спиране на изпълнението. В случая не са представени и доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, установени с РА. Предложените материални активи не са оценени от независим експерт, с оглед на което и не могат да послужат като обезпечение на публичния изпълнител. Обжалваното Определение № 975/11.07.2024 г. е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за спиране по реда на чл. 157 ДОПК във фазата на съдебния контрол и не е в компетентността му да се произнесе, тъй като производството пред него вече било приключило. Към датата на произнасянето му обаче не е било налице и образувано производство пред Върховния административен съд. С нормата на чл. 213а, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, законодателят е предвидил, че първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по направените преди изпращане на делото искания за спиране на изпълнението на административния акт. Обстоятелството, че след постановяване на обжалваното определение, по подадените касационни жалби е образувано производство пред касационната инстанция, не променя компетентният съд, който следва да се произнесе по така направеното искане, а евентуалното произнасяне на настоящия състав по него, би лишило страната от една съдебна инстанция. Следователно като е прекратил производството по направеното искане, поради недопустимост, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество на направеното искане. След произнасяне по направеното искане, делото следва да се върне на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното касационно производство. В настоящото производство разноски не се присъждат, тъй като не се разрешава спорът по същество. Така мотивиран и на основание чл. 157, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 213а, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,