Определение № 338 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната,[населено място] подадена от пълномощника му ю.к. Е. Н., срещу въззивно решение от 6.04.2010 г. по гр. д. № 3355/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.07.2008 г. по гр.д. № 2384/2007 на С. районен съд, с което е прието за установено по предявения от В. К. М. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.254 ГПК /отм./, че не дължи на жалбоподателя сумата 7700.08 лв. В писмения отговор на касационната жалба ответникът В. К. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното: За да остави в сила решението на С. районен съд, с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен, въззивният съд е приел, че жалбоподателя-ответник не е доказал съществуването на признатото с изпълнителния лист вземане над погасения от ищеца размер от 24 995 лв. Изложил е съображения, че правоотношенията между страните по делото се уреждат съгласно разпоредбата на чл.300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /отм./ предвиждаща, че военнослужещият дължи връщане на разходите за обучение и издръжка, пропорционално на неизпълнението, при прекратяване на договора за кадрова военна служба по чл. 128а ЗОВСРБ, като с оглед разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск ответникът трябва да докаже размера на вземането, а не ищеца. В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос- възстановяват ли разходите за издръжка, обучение, квалификация и / или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл.128а ЗОВСРБ, преди изтичането на предвидения в договора срок. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като смисълът и съдържанието на закона може да се осигури само чрез тълкуване, а то представлява точното прилагане на закона. Съдът в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.300 ЗОВСРБ /отм./ установява, че кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл.128, т.8, чл.128а и чл.128в преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл.124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/ или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Дължимото обезщетение в посочената законова разпоредба е определено като сбор от разходите за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на времето на неизпълнение на договора. Разпоредбата на чл.300 ЗОВСРБ /отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в конкретния случай същата е приложена точно. Съдът е приел, че правоотношенията между страните се уреждат от посочената разпоредба, като съображенията му за да уважи предявеният отрицателен установителен иск са, че жалбоподателя-ответник по иска не е ангажирал доказателства, т.е. не е доказал действителните разходи за издръжка и обучение на ищеца да са в по-голям размер от изплатените от него по изпълнителното дело в размер на сумата 24 995 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.