Определение № 107 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от М. А. Д. чрез нейния пълномощник адв. Н. Т. за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от молителката разноски за касационната инстанция. В срока за отговор по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна В. П. Д. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 121 от 28.02.2017 г. по гр.д. № 3194/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1898 от 19.11.2015 г. по възз. гр.д. № 2282/2015 г. на Варненския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба от В. П. Д.. С отговора на касационната жалба молителката е направила искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, по което съдът не се произнесъл с посоченото определение. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 17.03.2016 г., видно от който за изготвяне на отговор на касационната жалба молителката е заплатила адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в размер на 1 155 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят В. Д. следва да бъде осъден да заплати на молителката тази сума. Водим от гореизложеното съдът