Определение № 1352 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд от 07.01.2011 г. по гр.д. № 890/2010, с което е потвърдено решението на Самоковския районен съд от 23.07.2010 г. по гр.д. № 2/2010, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. Н. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси дължи ли длъжникът разноски по изпълнението за изпълнителен способ, който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ и следва ли в този случай неосъщественият изпълнителнителен способ да се счита изоставен, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата ЧСИ Г. Н. К. я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съдебният изпълнител е предприел изпълнение чрез посочените от взискателя изпълнителни способи, за което е събрал дължимите авансови такси, в т.ч. тези за оценка на описваните движими вещи. Взискателите са удовлетворени от цената при публичната продан на недвижимия имот, но всички платени авансови такси от взискателя са в тежест на длъжника по изпълнението. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение