Определение № 1144 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК)във вр. с чл. 144 и чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Котева чрез процесуален представител, срещу определение № 524 от 07.11.2023г., постановено по административно дело № 49/2023 г. от Административен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата ѝ против постановеното по същото дело решение №175 от 29.09.2023 г. в частта му относно разноските. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановено ново, с което посоченото решение бъде изменено в частта за разноските, като й бъдат присъдени направените такива в пълен размер. С допълнителна молба от 15.01.2024 г., процесуалният ѝ представител излага допълни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и на постановеното по делото решение в частта за разноските. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение № 175 от 29.09.2023 г. АС Кюстендил по жалба на Котева е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. № 02-100-6500/569/12.012023 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върнал е преписката за ново произнасяне и е осъдил ДФЗ да заплати на Котева деловодни разноски в размер на 1841,80 лв. В мотивите към решението си съдът е приел, че същите представляват заплатени от него държавна такса в размер на 10 лв., заплатен хонорар за вещо лице в размер на 631,80 лв., и хонорар за един адвокат, който е редуцирал от заплатените от нея 2500 лв. на 1200 лв., съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, обема и сложността на извършената работа и обстоятелството, че заплатения размер значително надвишава размера на минимума, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (Наредбата). За да остави без уважение жалбата на Котева срещу решението в частта за разноските, в обжалваното пред настоящата инстанция определение, е прието, че в случая по отношение на размера на адвокатското възнаграждение е приложима нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7, която е специална по отношение на тази по чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, тъй като урежда изрично минималния размер на адвокатското възнаграждение при осъществени процесуално представителства, защита и съдействие по административни дело по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Определението е неправилно. На първо място разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 8 от Наредбата уреждат различни хипотези при определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес – в първия случай попадат тези, които се определят според защитимия материален интерес, които препращат към разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а във втория са посочени минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по административни дела без определен материален интерес в конкретно изброени случаи, един които - по т. 7 е за осъществено без определен материален интерес за дела по ЗПЗП. В случая, макар осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по конкретното административно дело да е по ЗПЗП, същото е с определен материален интерес, доколкото с обжалваното пред АС Кюстендил от заявените в конкретен размер за подпомагане суми в заявлението, ответникът е отказал такова също в конкретен размер, която част на акта именно е била предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд и която е отменена като незаконосъобразна. При това в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, при което неправилно в обжалваното решение е прието, че относимата в случая разпоредба е тази по чл.8, ал. 2, т. 7 от същата Наредба. В случая заплатеното от жалбодателя възнаграждение за един адвокат е определено под минимума, определен по реда на чл. 8, ал. 1,във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и неправилно редуцирано от съда. Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да бъде постановено ново по същество, с което постановеното по делото решение бъде изменено в частта за разноските, като администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати допълнително на жалбодателя сума в размер на 1300 лв., представляващи разликата над присъдената сума от 1200 лв. до пълния размер на направените деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат, за която сума са представени доказателства по делото и фигурира в списъка за разноски, представен от жалбодателя. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение