Определение № 8269 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Ч. С. от гр. София срещу определение № 1105 от 03.06.2024 г. по адм. дело № 641/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлено искането й за спиране на изпълнението на т.3 от Заповед № СД-05-2/10.01.2023 г. на министъра на правосъдието. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на определението и произнасяне по същество за спиране на изпълнението на административния акт в оспорената му част. Ответникът – министърът на правосъдието, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба като счита оспореното определение за правилно. Алтернативно поддържа доводи за недопустимост на същото като постановено по недопустима жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на И. Ч. С. срещу т.3 от Заповед № СД-05-2/10.01.2023 г. на министъра на правосъдието, обн. ДВ бр.37/26.04.2024г., с наведени оплаквания за нищожност поради липса на компетентност на органа и поради изключително съществени нарушения по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. С процесната заповед на министъра на правосъдието са открити допълнителни места за нотариуси по съдебни райони, като е насрочен конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места. Предмет на оспорване е само частта по т. 3 от акта, в която е посочено, че документите по чл.11 от ЗННД за участие в конкурса се подават с писмено заявление по образец съгласно приложението, в едномесечен срок от датата на обнародване на заповедта в ДВ. Видно е, че жалбоподателката възразява срещу изискването за представяне на документ за месторабота, което счита за незаконосъобразно. В предявената жалба се съдържа искане за спиране на изпълнението на заповедта, което жалбоподателката е мотивирала с твърдения за причиняване на значителна вреда, изразяваща се в нарушение на трудовите й права поради това, че документите на кандидатите в конкурса ще бъдат преценявани спрямо незаконосъобразни изисквания, а неизпълнението им от нейна страна би довело до недопускане до участие в конкурса. При горните обстоятелства, административният съд е постановил оспореното определение, с което е отхвърлил искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението на т.3 от Заповед № СД-05-2/10.01.2023 г. на министъра на правосъдието. Прието е, че по правилото на чл.180, ал.1 АПК, жалбата срещу оспорения административен акт, който е общ административен акт, не спира изпълнението му и съгласно чл.166, ал.2 АПК в тежест на оспорващия е да докаже предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно съществуването на реална възможност да настъпят за него значителни или трудно поправими вреди, а в случая такива доказателства по делото не са представени. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от ответника доводи за недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустима поради просрочие, жалба. В случая, заповедта на органа се оспорва с искане за обявяването й за нищожна, което съгласно чл.149, ал.5 АПК, не е ограничено със срок. Обжалваното определение е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателката са правилни със следните допълнителни съображения: Не е спорно, че процесната заповед носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно чл.180, ал.1 АПК, оспорването на тази категория административни актове не спира изпълнението им. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, в тежест на търсещия спиране на предварителното изпълнение е доказването на предпоставките на чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК. Той следва да посочи значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение и да докаже възможното им настъпване. В този смисъл и съобразявайки предмета на оспорване, както и изложените от жалбоподателката доводи, настоящият състав на ВАС намира, че в случая, не са налице условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Видно е, че жалбоподателка свързва вредите от изпълнението на заповедта с нарушение на трудовите й права, поради недопускане до участие в конкурса за нотариуси, във връзка с което прилага заповед № СД-05-121/05.06.2024г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, в който същата фигурира под № 143. Представената заповед не съдържа разпореждане за недопускане до участие в конкурса на лицата от списъка, както невярно твърди оспорващата, и предвижда срок за отстраняване на нередовностите в документите. Действително, ако кандидатът не се възползва от предоставената възможност, както заявява, че ще постъпи жалбоподателката, ще изгуби правото си на участие в конкурса, от което ще търпи вреди. За да бъдат ценени като основание за спиране на изпълнението на акта, е необходимо последните да са от вида на посочените в чл.166, ал.2 АПК. Засягането на трудовите права на оспорващата, респ. настъпването на сочените вреди, обаче в случая е само хипотетично, доколкото участието в конкурса не означава спечелване на място за нотариус, от което следва, че съществуването на реална възможност да настъпят за жалбоподателката значителни или трудно поправими вреди, е недоказана. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е обстоятелството, че по делото се оспорва само частта от заповедта, с която са определени изискуемите документи за участие в конкурса за нотариуси, а останалата част, вкл. за насрочване на конкурса с писмен и устен изпит, не е предмет на жалбата и няма пречки да бъде изпълнена, при което правният интерес от процесното искане за спиране, би отпаднал. Изводите от изложеното са, че жалбоподателката не е обосновала наличието на значителни или трудно поправими вреди и не е доказала възможното им настъпване, с оглед на което не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с чл.180 от АПК за спиране на изпълнението на заповедта в оспорената й част. Обжалваното определение на административния съд за отхвърляне на предявеното искане е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,