Определение № 7435 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2023 г.

Производството е по чл.185 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване от К. С. Б., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адвокат Е. С. М. от САК, против: член 32, алинея 1, in fine, от Наредба №1 от 01.02.2019г. за придобиване на юридическа правоспособност, издадена от министъра на правосъдието на Република България, обн.ДВ, бр.13 от 12.02.2019г. в сила от 01.01.2020г.(Наредбата). В жалбата се твърди, че жалбоподателката е завършила висшето си образование във Великотърновския университет „Св. Св.Кирил и Методий“ с образователна квалификационна степен „магистър“, специалност „право“, професионална квалификация „юрист“. Положила е успешно държавни изпити през 2022г. и разполага с диплома; провела е шестмесечен стаж по Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 01.02.2023 до 31.07.2023г. На 23.08.2023г. жалбоподателката, в рамките на предвидения в чл. 297а-чл.300 ЗСВ изпит за придобиване на юридическа правоспособност, е положила тест с резултат „неиздържал“ и оценка за цялостния изпит - „неиздържал“. Жалбоподателката твърди, че има правен интерес от оспорването, защото с оспорения финал на чл.32, ал.1 от Наредбата (който възпроизвежда разпоредбата на чл.300, ал.3, in fine от ЗСВ), при последващ провал на изпита за юридическа правоспособност, се създава възможност сериозно да бъдат засегнати правата и законните й интереси, поради лишаването й от всякаква възможност за ефективно практическо упражняване на придобитото висше юридическо образование във връзка с избора на професия. По същество в жалбата се излагат оплаквания за противоречие на Наредбата и ЗСВ с Конституцията на Република България и Правото на Европейския съюз. С определение по хода на делото от 15.01.2024г. производството по делото е спряно до приключване на конституционно дело №21/2023г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на Омбудсмана на РБ с предмет установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в частта „до три пъти“ поради противоречието й с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 и чл. 53 от Конституцията. С Решение №8 от 4 юни 2024г. Конституционният съд отхвърли искането за установяване на противоконституционност на посочената законова разпоредба. С молба от 16.05.2024г. ответникът по делото - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, иска прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес за жалбоподателката, въз основа на факта, че тя е издържала успешно изпита за юридическа правоспособност, съгласно протокол на изпитната комисия от 18.02.2024г. и е получила удостоверение за придобита юридическа правоспособност №83/28.02.2024г., вписано под № 1782 в публичния регистър на интернет страницата на Министерство на правосъдието. Претендира разноски. Жалбоподателката не взема становище по искането за прекратяване на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че производството по делото следва да се възобнови поради отпадане на пречката за движението му и като обсъди допустимостта на жалбата, по която е образувано делото, приема за установено следното: Член 32, алинея 1 от Наредбата, чийто финал се оспорва, се намира в глава трета „Придобиване на юридическа правоспособност“, в която се регламентира провеждането на изпита за придобиване на такава правоспособност и гласи: „При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 6 – чл. 15 до три пъти.“ Наличието на пряк и личен интерес от оспорването на подзаконова нормативна разпоредба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения (чл.186, ал.1 АПК). От съдържанието на жалбата, по която е образувано делото е видно, че жалбоподателката се позовава на втората хипотеза относно наличието на правен интерес - потенциална опасност от бъдещо засягане на права и законни интереси. Предвид новонастъпилия факт, на който се позовава ответника и който се установява от справка в посочения публичен регистър, е невъзможно бъдещо засягане на права и законни интереси на жалбоподателката, което я лишава от правен интерес да поддържа оспорването. Делото следва да се прекрати, а на остветника да се присъдят 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценява оспорването като недопустимо като поддържано от лице без правен интерес против част от разпоредба на подзаконов нормативен административен акт. Водим от горното и на основание чл.196 вр. чл.159, т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение