Определение № 547 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 494/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. С. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба “К. Г.” ЕООД – град С., против протоколно определение от 22.6.2010 г. по гр.д.№6336/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №ІІ-ХХ-63/20.11.2009 г. по гр.д.№10668/2009 г. Софийският районен съд, ІІІ г.о., 57 състав, е уважил предявените от В. Г. И. от град П. против “К. Г.” ЕООД – град С., обективно съединени трудови искове. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба “К. Г.” ЕООД – град София. С протоколно определение от 22.6.2010 г. по гр.д.№6336/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав, въззивната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е просрочена, тъй като съгласно разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК срокът за въззивното обжалване на постановеното в бързо производство съдебно решение тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си. Съдът е приел, че в конкретния случай в последното съдебно заседание на 06.11.2009 г., на което и двете страни са присъствали, СРС е определил, че ще обяви решението си на 20.11.2009 г., когато и решението е било реално обявено. Поради това СГС е стигнал до извод, че срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 04.12.2009 г. и след като въззивната жалба е подадена на 17.12.2009 г. тя се явява просрочена. Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. С. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба “К. Г.” ЕООД – град С., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1, във връзка с чл.316 и чл.317 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на СГС за продължаване на съдопроизводството. Ответникът по частната жалба – В. Г. И., посредством процесуалния си представител – адв. Б., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения: Определението за Софийския градски съд е правилно. В производството по глава Х. ГПК, което е особено исково производство, със специална правна норма е определен момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Този момент е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. Поради това в процесния случай разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК е неприложима. По настоящото дело са изпратени и съобщения до страните, с които те са уведомени, че съдебният акт е изготвен и са получили препис от него. Това съобщение обаче има само информативен характер, но не променя началният срок за подаване на въззивната жалба. Това се отнася и за онези случаи, в които съдът е обявил решението си по-рано от обявената дата. При тях правата на страните не се нарушават. В случай, че са узнали за обявяване на решението по-рано те имат и по-дълъг срок за подаване на жалба. Релевантна за обжалване е датата, която съдът е посочил на основание чл.315, ал.2 ГПК. Смисълът на визираната правна норма е страните да знаят на коя дата могат да научат за резултата от съдебния спор и съдържанието на съдебното решение, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,