Определение № 50002 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2072/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД чрез адв. К. П. е поискал допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските. Счита, че с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК следва да му се присъдят разноски. Ответниците по посоченото искане В. С. С., Н. К. С., К. С. С. чрез адв. Керанова не са подали отговор. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 50 181 от 26.06.2023 г. настоящият съдебен състав е отменил, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК решение № 438 от 22.02.2019 г. по в.гр.д. 1520/18 г., АС – София и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд. Молителят претендира допълване на постановеното решение по реда на чл. 248 от ГПК, като твърди, че съдът не бил се произнесъл по отправеното от него искане за присъждане на разноски за производството. Действително молителят е отправил искане за присъждане на разноски и липсва произнасяне на съда. Но това е поради обстоятелството, че за това извънредно производство в хипотезата при отмяна на решение на предявеното основание и връщане на делото за ново разглеждане, разноски не се дължат. Този извод следва от нормата на чл. 78 от ГПК, така както е тълкувана от Върховния касационен съд на Р България, с т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение, изрично е предвидено, че при отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1-5, с изключение на т. 4 от ГПК, на влязло в сила съдебно решение, касационната инстанция не присъжда разноски. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора, с оглед връщане на делото за ново разглеждане не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, обхванати от посочените хипотези, с изключение на т. 4 на чл. 303, ал. 1 от ГПК когато се отменя неправилното съдебно решение. При отмяна на неправилното съдебно решение, делото се връща за ново разглеждане по реда на общия исков процес. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес. Следователно и разноските при новото разглеждане следва да се разпределят съгласно правилото на чл. 78 от ГПК. Направените разноски в производството по отмяна съгласно чл. 303 от ГПК, следва да се включат във всички разноски, направени в процеса и след приключването на процеса да се разпредели отговорността за разноски между страните съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България