Определение № 124 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2008 г.

Производството е по чл.192 ал.4 ГПК /отм/. И. А. М. с молбата си от 14.07.2009г е поискал ВКС да измени решението си № 584 от 23.06.2009г постановено по настоящето гр.д. № 1663/2008г в частта за разноските. Върховният касационен съд провери данните по делото и направеното искане и прие следното: Съгласно чл.192 ал.4 ГПК /отм/ „В срок от два месеца след влизането в сила на решението ,съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските”,което означава че молбата на И. А. е подадена в срок и че следва да се разгледа по същество. С цитираното решение е обезсилено решението на Софийския окръжен съд и производството по делото като недопустимо е било прекратено. По общото правило по чл.64 ГПК /отм/ разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. А под „разноски” би следвало да се разбират всички разходи,които страните правят при водене на делото. Съгласно чл.53 ГПК /отм/ това е държавната такса и разноските по производството. Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от насрещната страна,вреди и то почива на вината на страната,станала причина за възникването на правния спор. В конкретния случай производството е било недопустимо и е било предизвикано от ищеца Г. И. Г.. В негова тежест са и направените по делото разноски в общ размер на 1 119 лева- за адвокатски възнаграждения-по един адвокат на инстанция 200 + 400 + 500, 17 лв държавна такса и 2 лв. допълнително платени = 1119 лева. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд