Определение № 41 от 30.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 290/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена на 5.І.2011 г. от П. С. М. - ЕТ с фирма “В. - П. М.” - [населено място] срещу Решение № ІІІ-153 от 22.ХІ.2010 г. по гр.д. № 1640/ 2010 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено Решение № 472 от 17.VІ.2010 г. по гр.д. № 8543/ 2009 г. на Б. районен съд в частта, с която е уважен искът на П. С. М. - ЕТ с фирма “В. - П. М.” - [населено място] срещу [фирма] -[населено място] за 2202 лв. - възнаграждение по договор за превоз и е постановено друго, с което за тази сума искът е отхвърлен и съответно са намалени присъдените разноски, и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е искът е уважен за 2538 лв. - навло по договор за превоз по товарителница СМR от 15.ІХ.2008 г., със законната лихва. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост и в Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложението на чл. 30 т.1 Конвенция СМR, в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Представя копия от решение на ВКС и на СГС и иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че решението не подлежи на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Касационната жалба е подадена на 5.І.2011г., поради което не се прилага досегашният процесуален ред, предвиден за висящите производства в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Д.в. бр. 100/ 2010 г.), по който се разглеждат касационни жалби, постъпили до 21.ХІІ.2010 г. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (изм. Д.в. бр. 100/ 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела и до 10 000 лв. - за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно, делото е търговско и с решението е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 2202 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Ж. следва да плати на ответника по жалбата 400 лв. - разноски за касационната инстанция. Затова Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение