Определение № 814 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 391/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Минковачрез адв. А. Г. срещу решение от 09.11.2010г по гр.дело №161/2010г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е оставено в сила решение 05.12. 2008г по гр.д. 916/2007г на Л. .След отмяна на решението в една част, въззивният съд е уважил иска за обезщетение на имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД частично ,като е обосновал присъдения размер с действителните вреди. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.1 и т.2 от ГПК по процесуалноправни въпроси Първият въпрос е дали изводът в мотивите за „пълна” незаконосъобразност и извода в диспозитива за „частична” такава, представлява противоречие между диспозитив и мотиви и дали е основани за отмяна. Вторият въпрос е води ли до отмяна на решението неправилната преценка на оценителната експертиза ,чрез нарушение на логически и научни правила ,погрешни констатации и пр. Цитирани са извлечения от тълкувателната и казуална практика на ВС на РБ, без обосновка за връзка с въпросите. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място Върховен Касационен съд не приема съображението, че обжалваното решение на Окръжен съд Монтана поставя като решаващ въпроса за противоречието между диспозитив и мотиви. Защитата на касатора счита, че ако в мотивите въззивният съд е приел първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен изцяло, за незаконосъобразно ,то съответен на тези мотиви е диспозитив, с което искът следва да се уважи изцяло, т.е щом искът е бил уважен частично ,а в останалата част съдебният диспозитив гласи „ оставя в сила решението като правилно и законосъобразно”, противоречието е налице. Подобна теза, преформулирана във въпрос, е правно несъстоятелна, не държи сметка за съдържанието на съдебния диспозитив и правораздавателната компетентност на съда, в частност тази на въззивния съд като инстанция по същество, ясно регламентирана в закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС .Върховен касационен съд не прима и определението в поставения въпрос, изведено по тълкувателен път от мотивите на решението, че въззивният съд веднъж е приел „ пълна” незаконосъобразност ,а в диспозитива постановил „частична” незаконосъобразност. Съгласно процесуалния ред, след като намери обжалваното решение за незаконосъобразно, въззивният съд прилага съответния материален закон при решаване на спора по същество, като в зависимост от доказателствата оставя в сила обжалваното решение ( ако то е правилно като краен изход),или след като го отмени - изцяло или частично, постановява решение със съответен на установеното от фактическа и правна страна диспозитив, с който уважава или отхвърля иска –изцяло или частично. Така е приложен процесуалния закон и в обжалваното решение ,а означението ,че в една част първоинстанционното решение се оставя в сила „ като правилно и законосъобразно „ не сочи на противоречие с мотивите, изложени в единство с постановения диспозитив. Ето защо основание за допускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос не е налице. Второто питане на касатора: „неправилната преценка на оценителната експертиза ,чрез нарушение на логически и научни правила ,погрешни констатации и пр. ,съставлява ли нарушение на съдопроизводствени правила и води ли до отмяна на решението” ,не обективира от съдържанелна страна процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, като общо условие за допускане до касационно обжалване. Въпросителната словоформа, в която се поставят общи въпроси за характера и последиците на отменителните основания или се преформулират касационни оплаквания за необоснованост, не е тъждествена с изсикването за поставяне и обосновка на правен въпрос. Върховен касационен съд даде тълкувателни указания в т.1 от ТР № 1 /2009г от 19.02.2010г на ОСГТК относно съдържаният критерии и задължението на касатора да даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. При решаващата си дейност по конкретното дело въззивният съд е приел за релевантна една, а не друга стойност на увреденото ,унищожено или неправомерно разпоредено имущество, като е изложил и правни съображения за това. Поставеният в изложението въпрос няма връзка с конкретните решаващи съображения на съда, поради което не обуславя извод за допустимост от касационно обжалване Предвид гореизложеното, основание по чл. 280 ал.1 т. 1 -3 от ГПК не е налице, касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.