Определение № 72 от 07.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2218/2016 г.

Производството е по реда на чл.47 и сл.З.. Образувано е по исковата молба на [фирма]-гр.Д., против [фирма] – [населено място] и [фирма]- [населено място], за отмяна на основание чл.47 т.2, т.3 и т.4 З. на арбитражно решение от 12.05.2015г., постановено по арбитражно дело №815/2014г. на Арбитражен съд В. при Сдружение правна помощ и медиация /С.П.П.М./. В исковата молба на [фирма] се поддържа, че управителят на ищцовото дружество е узнал за постановеното арбитражно решение на 6.07.2016г., когато е получил писмен отговор на искането му да бъде премахната сумата от 3 149.06 лв. като вписано задължение към [фирма], представляваща стойността на коригирана електрическа енергия за периода от 13.06.2014г. до 19.09.2014г. Сочи се, че с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№1172/2014г. на Варненски окръжен съд е признато за установено по отношение на първия ответник [фирма], че ищецът не дължи посочената сума. Според ищеца атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение - основание за отмяна по чл.47 т.2 З.. В исковата молба се сочи, че констативният протокол, съдържащ арбитражна клауза, е подписан за [фирма] от лице без представителна власт – порок, който не може да бъде саниран при условията на чл.301 ТЗ. Отделно се твърди, че ищецът се е противопоставил на арбитражната клауза незабавно след узнаването за въпросния констативен протокол. Поддържа се също, че дори да е налице валидно арбитражно споразумение, неговото действие е прекратено с липсата на направено възражение от страна на ответника [фирма] в отговора на исковата молба по образуваното от [фирма] производство по гр.д.№13626/2014г. по описа на Варненски РС за установяване недължимостта на процесната сума. В исковата молба се излагат съображения за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.4 З. поради липса на уведомяване на ищеца за образуваното арбитражно дело, за неговия ход и за постановеното по него решение. Сочи се, че арбитражният съд е разгледал делото без да е извършил старателно издирване на дружеството. Поддържа се, че арбитражната клауза не е уговаряна индивидуално, което обуславя нейната неравноправност, както и че същата не е одобрявана от К., което представлява нарушение на Закона за енергетиката. На последно място в исковата молба се твърди, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България – отменително основание по чл.47 т.3 З.. Сочи се, че арбитражното решението не е съобразено с влязлото в сила съдебно решение на Варненски окръжен съд, че А. съд В. при С. не представлява безпристрастен съд с оглед факта, че двамата арбитри в листата на арбитрите защитават интересите на електроразпределителните дружества, както и че участието на [фирма] като главна страна в арбитражното производство по установителния иск е недопустимо с оглед липсата на правен интерес за това дружество. Депозиран е общ писмен отговор на исковата молба от ответниците [фирма] и [фирма], в който се излагат съображения за недопустимост на предявения иск с оглед изтеклия тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 З.. Посочено е, че арбитражното решение е било изпратено на [фирма] на адреса на управление на дружеството, което не се е явило в пощенската станция да го получи, поради което следва да се приеме, че уведомлението е връчено редовно на основание чл.32 ал.2 З. на 10.06.2015г. Ответниците оспорват също основателността на предявения иск. В отговора на исковата молба се сочи, че арбитражната клауза е действителна, тъй като констативният протокол е подписан от лице с представителна власт, респ., че действията на лицето са потвърдени на основание чл.301 ТЗ, приложим и за арбитражните споразумения. Според ответниците влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд е неотносимо за валидността на арбитражното решение. Редовното уведомяването на ищеца за образуваното арбитражно производство се аргументира отново с фикцията по чл.32 ал.2 предл.2 З.. Сочи се, че възможността спорът да бъде отнесен за решаване от арбитражен съд, е предвидена в Общи условия на [фирма], утвърдени от К., както и че подписвайки констативния протокол, ищецът се е съгласил с арбитражната клауза като индивидуално уговорена. Излагат се съображения за неоснователността на иска по чл.47 т.3 З. като се акцентира, че в понятието „обществен ред” се включват повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка в България, каквито норми не са нарушени в арбитражното производство. На последно място се поддържа, че при съмнение за безпристрастност на арбитъра, защитата на страните в процеса е по реда на чл.14 и сл. З. чрез искане за отвод на арбитъра. В насроченото открито съдебно заседание на 29.03.2017г. не се явява представител за ищцовото дружество. Депозирана е писмена молба от [фирма], в която ищецът поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. Във връзка с възражението на ответниците за преклузия на иска по чл.48 ал.1 З. се твърди, че същото е неоснователно, тъй като пратката с решението е върната на арбитражния съд с отбелязване, че не е потърсена без да е констатиран отказ на някое лице да я приеме и без щателно издирване на дружеството, което е видно от направения единствен опит за връчване. С молбата се претендират разноски по делото като се прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответното дружество по настоящото дело. В заседанието на 29.03.2017г. пълномощникът на ответниците поддържа съображенията в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на предявения иск като акцентира на наличието на предпоставките по чл.32 ал.2 предл.2 З. за приемане редовно връчване на арбитражното решение и обуславящи извода, че исковата молба е подадена извън тримесечния срок по чл.48 ал.1 З.. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна, но след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 З., поради което се явява недопустим. Атакуваното с исковата молба по чл.47 З. арбитражно решение е постановено по арбитражно дело №815/2014г. на Арбитражен съд В. при Сдружение правна помощ и медиация, образувано по исковата молба на Енерго-Про продажби” АД и [фирма] против [фирма] за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 3 149.06лв., ведно със законната лихва и разноски по делото. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били изпратени на [фирма] на адреса на седалището и управление на дружеството, вписан в търговския регистър – [населено място], бул. „25 септември” №24. Пратката е изпратена чрез [фирма] на 9.01.2015г. и е върната на арбитражния съд на 31.01.2015г. с отбелязване, че „не е потърсена от адресата”. По същия начин е изпратена до ответника пратка на 1.04.2015г., включваща съобщение и определение на арбитражния съд от 17.02.2015г., която пратка е върната на 24.04.2015г. като непотърсена. Арбитражното решение, с което е уважен предявения иск, е постановено на 12.05.2015г. като същото заедно със съпроводително писмо вх.№592/14.05.2015г. е изпратено на 21.05.2015г. на ответното дружество чрез [фирма] на адреса на [фирма] в [населено място], бул. „25 септември” №24 на 21.05.2015г. Пощенският оператор е удостоверил, че пратката е върната на арбитражния съд в цялост на 10.06.2015г. с отбелязване, че „не е потърсена от адресата”. Настоящият състав намира, че са налице условията по чл.32 ал.2 предл.2 З. за приемане на фингирано връчване на арбитражното решение на [фирма]. Получателят на пратката с арбитражното решение - [фирма], не се е явил в пощенската станция да я получи, което е удостоверено от [фирма]. Съобразно посочената законова разпоредба последиците при неявяване в пощенската станция се приравняват на реално предаване на пратката. Ето защо следва да се приеме фикцията, че арбитражното решение е предадено на [фирма] на 10.06.2015г. / в същия смисъл определение №82/9.07.2012г. по т.д.№274/2012г. на ВКС, І т.о./ При това положение искът по чл.47 З. от 29.09.2016г. се явява предявен извън тримесечния преклузивен срок по чл.48 т.1 З.. Следва да се има предвид, че при връчването на пратката с арбитражното решение / както и при връчването на преписи от исковата молба и приложенията и на съобщенията с указанията на арбитражния съд/ пощенският оператор [фирма] се е съобразил с разпоредбата на чл.5 ал.3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети на основание чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги като е спазил минималния 20 дневен срок за получаване на пратката в пощенската служба. Неоснователно е становището на ищеца за неприложимост на чл.32 ал.2 З. с оглед обстоятелството, че пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена без пощенският служител да е отразил отказ на някое лице от фирмата да я приеме. Разпоредбата на чл.32 ал.2 З. предвижда две алтернативни възможности за фингирано връчване – или при отказ на получателя /предл.1/ или ако същия не се е явил в пощенската станция да получи пратката /предл.2/. От изложеното следва, че законодателно в З. е регламентирано, че неявяването в пощенската станция е достатъчно основание да се приеме, че пратката е връчена, без да е необходимо предприемане от арбитражния съд на допълнителни действия по уведомяването /в същия смисъл решение №19/3.02.2016г. по т.д. №2622/2015г. на ВКС, ІІ т.о/. Неоснователно е възражението на ищеца за неприложимост в случая на чл.32 ал.2 З. с оглед обстоятелството, че арбитражният съд е изпратил решението без щателно издирване на дружеството, което е видно от направения единствен опит за връчване. На първо място, както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.32 ал.2 предл.2 З. не изисква нито повторно изпращане на съобщението, нито предприемане на действия по щателното издирване на получателя /което е относимо за хипотезите по чл.32 ал.1 З./. Отделно следва да се има предвид, че от данните по арбитражното производство не може да се направи извод за друг известен на арбитражния съд адрес на [фирма], извън този по търговския регистър - адресът на дружеството, вписан в търговския регистър - [населено място], бул.”25 септември” №24, фигурира като единствен адрес на [фирма] във всички приложени към арбитражното дело писмени доказателства. Ищецът в настоящото производство не твърди и не ангажира доказателства за промяна на адреса на седалището и на адреса на управление на дружеството преди, по време или след приключване на арбитражното производство. По изложените съображения производството, образувано по предявеният от [фирма] с правно основание чл.47 т.2, т.3 и т.4 З. е недопустимо и следва да бъде прекратено като съдът следва да отмени определението си от 29.03.2017г. за даване ход на устните състезания. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на претендираните като разноски от ответните дружества адвокатски възнаграждения. От представените фактури и кредитни преводи е видно, че всеки от ответниците е заплатил за своята процесуална защита адвокатско възнаграждение в размер на 552 лв. с ДДС, което не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.48 т.1 З., Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение