Определение № 483 от 29.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от инж. М. К. К. в качеството на директор на „Държавно горско стопанство – Г. Д.” ДП, [населено място], приподписана от адвокат К. Б. против въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ-ри състав № 669/12.04.2011 г. по ч. гр. д. № 1187/2011 г. С обжалваното определение е потвърдено определение на Благоевградски окръжен съд от 25.02.2011 г. по ч. гр. д. № 164/2011 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба на инж. М. К. против постановления на ЧСИ, рег. № 798 от РКЧСИ, с район на действие ОС Благоевград за образуване на изп. дело и за налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя, издадени по изп. д. № 2010798400774 на същия ЧСИ. Приложено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани правни въпроси, произнасянето по които според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба В. Е. С. не е изразил становище. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. С разпоредбите на чл. 435-437 ГПК е регламентиран реда за обжалване действия на съдебния изпълнител. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението /чл. 436, ал. 1 ГПК/, който съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК се произнася с окончателно решение, което не подлежи на обжалване. При положение, че е налице основание за прекратяване на производството по делото, както първоинстанционният съд е процедирал в конкретния случай, при постъпване на частна жалба срещу постановеното определение, функционално компетентен въззивен съд е съответният апелативен съд. Въззивният съд се произнася с окончателен съдебен акт, с постановяването на който е изчерпан процесуалният съдебен ред за защита на страната. В този смисъл е т. 2 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК, ВКС, което е в сила и при действащата процесуална уредба. Неточното указание на въззивния съд в диспозитива на обжалваното определение, че същото може да се обжалва пред ВКС не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение