Определение № 297 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 162/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] с управител М. Т. М. с адрес на управление [населено място], чрез адв. Я. П., Адвокатска колегия [населено място] срещу определение №908/1.11.2011г., постановено по ч.гр.д.№254/2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 27.05.2011 г. на Исперихския районен съд, постановено по ч.гр.дело №328/2011 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност. Поддържа се, че определението не е достатъчно мотивирано дали записа на заповед е редовен от външна страна, предявен ли е на издателя по съответния ред. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният касатор поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по правния въпрос “ по приложението на чл. 415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1, чл.235, ал.3 и чл.424 ГПК”, по който въпрос липсва произнасяне, както и по въпроса към кой момент следва да се установи със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора към длъжника при предявен иск по чл. 415, ал1 и чл.422, ал.1 ГПК. Касаторът поддържа допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, алтернативно по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в заповедното производство. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС,ТК състав на първо отделение приема следното: С определението от 1.11.2011г. Разградския районен съд е потвърдил разпореждане на Районен съд – Исперих за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с основание документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК предмет на обжалване е само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, но не и самата заповед за изпълнение. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед и издаване на изпълнителен лист, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Разградския окръжен съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване. Процесуалната недопустимост на частната касационна жалба е пречка за произнасяне по поставените от касатора правни въпроси и допълнителните критерии за селектиране на частните касационни жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав