Определение № 7422 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на И. С. С., чрез процесуален представител адв. В. Тодорова, против определение № 3256 от 09 април 2024 г., постановено по адм. дело № 124/2023 г. на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани от ответника Общински съвет Пловдив. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на И. С. С., с която се иска да бъде прогласена нищожността на решение № 521, взето с протокол № 22 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план(ОУП) на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта досежно собствените й ПИ с идентификатори 56784.385.175, 56784.385.174 и 56784.385.170 по КККР на гр. Пловдив. С обжалваното определение е отменено протоколно определение на съда от 12 март 2024 г. за даване ход на делото по същество и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. С. С. против решение № 521 като недопустима. Решаващият съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване, тъй като не са налице условията, предвидени в хипотезата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Определението е правилно и законосъобразно. В настоящия случай с оспореното решение № 521 е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Оспорването е за частта относно собствените на С. поземлени имоти с идентификатори 56784.385.175, 56784.385.174 и 56784.385.170 по КККР на гр. Пловдив. Разпоредбата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ предвижда възможността ОУП да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Съгласно чл. 127, ал. 13 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Предвид естеството на конкретния административен акт - общ устройствен план, който съгласно чл. 103 ЗУТ определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, и предвид характера на цитираната правна норма на чл. 127 ЗУТ, определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде тълкувана разширително. Видно от заключението на вещото лице е, че с одобряване на окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта за имотите на жалбоподателката е налице промяна в устройствената зона и в устройствените показатели, които промени обаче не обосновават правен интерес по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ за оспорване на изменение на ОУП. Не е установено процесните имоти да са непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП и тези имоти да са такива, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Предвид гореизложеното правилен и обоснован е изводът на Административен съд Пловдив, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, а именно - вярна е констатацията, че И. С. не е собственик на недвижими имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП с оглед наличие на активна легитимация за обжалването му. Изброяването съдържащо се в нормите на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ, както бе посочено по-горе е изчерпателно и не е възможно да бъде тълкувано разширително. Неоснователни са и доводите на частната жалбоподателка, че последиците при отмяна на акт поради незаконосъобразност и при прогласяването му за нищожен са различни, както и че кръгът лица, които могат да искат отмяна поради незаконосъобразност и прогласяване на нищожност също са различни. Съдът би имал задължение да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, вкл. и за нищожност, единствено при наличие на правен интерес от подаване на жалбата, какъвто в настоящия случай безспорно липсва. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Общински съвет Пловдив следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, доказани по своя размер и платими от жалбоподателя. Воден от гореизложеното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав