Решение № 1335 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2014 г.

Решение № 1335 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни приходи" при община Троян срещу решение № 38/26.04.2014 г. по адм. дело № 311/2013 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - "Търговия Троян" АД, гр. Троян оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: С решение № 38/26.04.2014 г. по адм. дело № 311/2013 г. АС - Ловеч е отменил изцяло, като незаконосъобразен, Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000326 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт, като орган по приходите в отдел "Местни приходи" при община Троян, област Ловеч, потвърден с Решение № 0502-91 от 06.11.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Троян, област Ловеч, за имот в гр. Троян, ул. " Васил Левски " № 138, представляващ търговски обект и е осъдил община Троян да заплати на "Търговия Троян" АД, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като задължението за данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за процесния период от време е изпълнено от "Общински пазари" ЕООД, погасено е и за целите на данъчното облагане задължението е дължимо платено. В основата на публичното задължение за ДНИ и ТБО стои обектът на облагане, за този обект е възникнало публично задължение по силата на закона, задължението е едно и то е платено от "Общински пазари" ЕООД, което се е считало за данъчно задължено лице. Наред с това съдът е приел, че прогласяване нищожността на дадена сделка няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължени лица, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. В процесния случай дружеството "Общински пазари" ЕООД е подало данъчна декларация и е представило валиден документ за собственост, поради което правилно са му определени задължения за местни данъци и такси за процесния имот през 2010, 2011 и 2012 г., а органът по приходите е следвало при подадената декларация от дружеството жалбоподател през 2013 г. и влязлото в сила съдебно решение на ОС - Ловеч да съобрази кой е собственик при последващото данъчно облагане на имота за в бъдеще, т. к. задълженията за минал период са вече погасени. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че няма разписани правомощия на органа по приходната администрация в хипотеза като настоящата да издава акт за прихващане или възстановяване с който да възстанови сумите на "Общински пазари" ЕООД, защото по този начин се засягат облигационни отношения между две търговски дружества, но не и общинския бюджет. Задълженията са определени като обща сума, без да е посочен ред, по който са изчислени, няма релевантни мотиви. "Търговия Троян" АД би следвало да носи данъчно задължение за ДНИ и ТБО за процесния имот за посочените в акта 2010, 2011 и 2012 години, ако то не беше платено и съответно погасено по силата на чл. 168, ал. 1 ДОПК. ТБО се дължи от собственика, като освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, само ако услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. АС - Ловеч приема, че в случая безспорно е установено, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван, като без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице е ползвало процесния имот, но оплакванията на собственика са основателни за периода 2010, 2011 и 2012 г., в който не е ползвал имота и в който същият е бил в патримониума на друг собственик. Ползвателят на имота е данъчно задължен субект, който е платил задълженията. За общината е без значение кой плаща публичното задължение. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 18 от ЗМДТ, нарушил е разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК при определянето на данъчно задълженото лице и на задълженията, защото не е изложил мотиви в какво се изразява несъответствието в декларираните данни, както и защо е прието, че "Общински пазари" ЕООД следва да не се третира като данъчно задължено лице за процесния период. Административният орган не се е съобразил с действието на съдебно решение на общия съд и се произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неравно третиране на данъчно-правните субекти, което води до противоречие на издадения акт на материалноправни и процесуални разпоредби. С оглед постановения правен резултат и така изложените мотиви на съдебния акт, касаторът излага следните конкретни съображения за отмяна на първоинстанционния съдебен акт: На първо място, твърди, че по делото е установено, че "Търговия Троян" АД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Троян по отношение на който за процесния период от време 2010 - 2012 г. е начислен местен данък, респ. в това си качество дължи данъци и такси. Сключената по-рано прехвърлителна сделка между "Търговия Троян" и "Общински пазари" ЕООД е обявена за нищожна с влязло в сила решение на граждански съд, поради това прехвърлителят не е преставал в нито един момент да бъде собственик на процесния имот. Наред с това, счита за неправилни изводите, че последиците от решението на гражданския съд, прогласило нищожността на сделката, действат само занапред относно данъчното облагане и че плащането от страна на "Общински пазари" ЕООД на дължимия ДНИ поражда облигационни задължения между двете търговски дружества. Необосновано е прието, че има валидно плащане, защото към 23.08.2013 г. платените от "Общински пазари" ЕООД суми като данъци и такси са възстановени, върху акта за възстановяване и прихващане е недопустим косвен съдебен контрол. Задължението не е погасено и правните изводи за платено задължение от данъчно задължено лице - ползвател на имота, са незаконосъобразни. Данъчно задължен субект е винаги собственикът на имота, предвид чл. 11 ЗМДТ. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Възразявайки срещу основателността на касационната жалба, ответната страна поддържа, че действието на решението на гражданския съд за прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка по отношение на процесния имот е занапред, като административният орган не може да преценява действителността на сделките. За целите на данъчното облагане е релевантно подаването на декларация, поради което правилно съдът е приел, че е неприложим редът по чл. 107 ДОПК. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. С оглед така очертания предмет на спора, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна по следните съображения: В своята практика по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е постановил, че "обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, т.к. никой не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя. (Решение № 491 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 1348/2009 г.). В този смисъл безспорно между страните е обстоятелството, че титуляр на правото на собственост от облигационно-правна гледна точка е "Търговия Троян" АД. От друга страна обаче, съществено за настоящето производство е публично-правното отношение задължен субект - община, в контекста на дължимостта на ДНИ и ТБО. Макар община Троян да представлява трето лице по смисъла на закона, то наличието на собственост и качеството собственик, по смисъла на ЗМДТ разкриват сложен фактически състав, необвързан пряко от последиците на гражданско-правната отмяна на прехвърлителната сделка. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат недвижимите имоти, като нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ регламентира като данъчно-задължени субекти техните собственици. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Ефектът на прогласяване нищожността на подобна прехвърлителна сделка, в хипотеза като настоящата, ще породи правото на дружеството - несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект, следва да се реализира по гражданско-правен ред. Неоснователно е възражението, че за общината е без значение кой плаща. Когато обаче плащането е извършено от надлежно легитимирано като собственик лице, придобило качеството данъчно-задължен субект по смисъла на ЗДМТ, то именно поради качеството данъчно-задължен субект, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено. Понятието недължимост в тази хипотеза обаче има конкретно значение само в облигационните отношения между страните по прехвърлителната сделка. В процесния казус не е налице колизия между правни норми, а ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от прогласяване нищожността на сделката в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството данъчно-задължено лице, които в случая са налице. По напълно аналогични съображения, платената ТБО за процесните данъчни периоди, в условията на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11 ЗМДТ, следва да се приеме за дължимо платена. Още повече, че не се спори между страните, че дружеството реално е ползвало имота и услугите, представляващи и съставляващи компоненти на ТБО по чл. 62 ЗМДТ, като същите са били реално предоставяни от община Троян. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт. С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, при липса на възражение на прекомерност, настоящият състав счита, че същото следва да бъде уважено в заявения размер от 350 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение