Определение № 1316 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на И. И., С. И., Л. Л. и П. Л., чрез адвокат П. В., касационна жалба с вх.№ 11248 от 25.03.2025 г. срещу решение № 218 от 27.02.25 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 3256/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу касаторите иск с правно основание чл.76 ЗН за установяване по отношение на ищеца Т. Ш. недействителността на договор за дарение на 1/24 идеална част от имот в [населено място], сключен между И. И. и Л. Л., и съединения с него иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от Т. Ш. на 11/24 идеални части от същия имот при условията на договора за продажба, сключен между продавачите И. И. и С. И. и купувачите Л. Л. и П. Л..

Касаторите се оплакват от допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на въззивното решение.

В изложението към касационната жалба са формулирани процесуално-правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Налице ли е правен интерес за искане за обявяване на относителна недействителност по чл.76 ЗН в производство извън делба, когато са прехвърлени само част от имуществените права от наследствения имот? Твърди се противоречие с решение № 60086 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 3610/2020 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр.д. № 4344/2018 г., ІІ г.о. на ВКС.

2. Може ли да се съединят обективно като обуславящ и обусловен искове по чл.76 ЗН и чл.33 ЗС и правните последици от уважаването им променят ли квотите в съсобствеността в производството по делба? Твърди се противоречие с определение № 119 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 709/2012 г. на ВКС.

Ответникът по касация оспорва жалбата в писмен отговор. С молба от 02.02.2026 г. ответникът представя доказателство за настъпилата на 21.01.2026 г. смърт на касаторката И. И. с искане за конституиране на нейните наследници П. И., С. И. и Л. Л..

Видно от представеното удостоверение за наследници, И. И. е починала на 21.01.2026 г. и е оставила наследници съпруга си С. И. и деца Л. Л. и П. И.. Първите двама са конституирани като страни по делото. На основание чл.227 ГПК на мястото на починалата И. И. следва да се конституира наследникът П. С. И. като ответник по исковете и касатор в настоящото производство.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разгледал предявен от Т. Ш. срещу И. И. и Л. Л. иск по 76 ЗН за установяване недействителността спрямо ищеца на договор за дарение, с който е прехвърлена 1/24 идеална част от УПИ в [населено място] и сградите в него, съединен с конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявен срещу И. И., С. И., Л. Л. и П. Л., за изкупуване на продадените от И. И. и С. И. на Л. Л. 11/24 идеални части от същия имот.

Въззивният съд приел, че процесният имот е бил придобит по наследство и давностно владение от Й. П. па време на брака му с М. П. при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Й. П. имотът бил наследен от съпругата му (с 15/24 идеални части), дъщерите И. И. (3/24 идеални части), В. Ш. (3/24 идеални части) и наследниците на починалия син Д. П. – М. Н., С. П. и Ю. Р. (по 1/24 идеална част). През 2008 година М. П., М. Н., С. П. и Ю. Р. продали своите части на И. И. и В. Ш. и по този начин към наследствените си 3/24 идеални части всяка от тях е получила по договора по 9/24 идеални части от имота. След смъртта си през 2016 г. В. Ш. била наследена от съпруга си К. Ш. и сина си Т. Ш..

През 2021 г. И. И. дарила на Л. Л. 1/24 идеална част от имота, представляваща част от наследството, получено след смъртта на Й. П.. Съдът намерил за основателен иска за установяване недействителността по отношение на ищеца на договора за дарение, с който И. И. прехвърлила на чуждо за наследството лице права върху наследствения имот.

Съдът констатирал, че при сключване на договора за продажба, с който И. И. и С. И. прехвърлили на Л. Л. 11/24 идеални части от процесния имот, не било представено предложение до съсобственика Т. Ш. да купи продаваните части при същите условия. С оглед недействителността на договора за дарение по отношение на ищеца, съдът приел, че купувачката Л. Л. не е била съсобственик с продавачите, поради което продажбата била извършена в нарушение на чл.33, ал.1 ЗС. Въззивният съд направил извод за основателност на предявения конститутивен иск за изкупуване от ищеца на продадените на Л. Л. 11/24 идеални части при условията на договора, сключен с И. И. и С. И. – за цена от 9850 лева.

С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите първи въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с цитираните от касаторите решения, както и със служебно известната практика на ВКС по въпроса.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение