Определение № 90 от 09.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 76/2009 г.

Производството е по чл. 217 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по частна жалба на “У” АД - гр. С. срещу Определение № 22 от 12.VІ.2008 г. по ч.гр.д. № 431/ 2008 г. на СГС, с оплакване за неправилност на определението. Жалбоподателят в р.І от жалбата излага, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК, по съображенията, изложени в р.ІІ. Ответникът по частната жалба О. В. М. - от гр. С. не изразява становище по същата, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Искането на “У” АД - гр. С. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), е постъпило в Софийски районен съд на 11.ІІ.2008 г. и към датата на влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образуваното производство не е приключило, поради което съгласно § 2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), производството се разглежда по реда на отменения ГПК. С Определение № 22 от 12.VІ.2008 г. по ч. гр.д. № 431/ 2008 г. на СГС, постановено по чл. 213 б. ”б” ГПК (отм.) по жалба на “У” АД - гр. С., е потвърдено първоинстанционното определение. Съгласно т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК подлежат на двуинстан- ционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, е проверена по същество от въззивния съд, сезиран с частна жалба. Така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане и не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение