Определение № 1162 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 796/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство „Х.” чрез юрисконсулт Г. Г. И. против решение № 161 от 04.02.2010 на Пловдивския окръжен съд, 9-ти гр. състав постановено по гр.д. № 3140/2009 год., с което е оставено в сила решението на Районен съд[населено място] по гр.д. № 3362/2008 год. ІІ-17/23.02.2010 год., постановено по гр.д. № 23/2010 год. на Бургаския окръжен съд, в частта в която касаторът е осъден да заплати на Х. Т. Л. сумата от 1954 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 13.02.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2007 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 1625 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата злополука, ведно със законната лихва от 14.02.2007 год. до окончателното и изплащане. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение. Касаторът сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е взел предвид състоянието на крайника преди злополуката, което е допринесло за настъпване на увреждането. Моли решението да бъде отменено в частта, в която съдът се е произнесъл досежно обезщетението за неимуществени вреди като същото бъде намалено. Ответникът по касация Х. Т. Л., не взема становище както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В случая това изискване на закона не е изпълнено. С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В изложението е посочено, че с въззивното решение Пловдивския окръжен съд се е произнесъл, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия въпреки заключението на в.л., че крайникът е по- уязвим на увреждания когато поставената при предишно счупване плака с винтове не се извади след напълно зарастване на фрактурата, както е в случая. С оглед на това касаторът счита, че при постановяване на въззивното решение съдът не е съобразил решение №1132 от 16.11.1992 год. по гр.д. № 1336/1991 год. на ВС, ІV г.о., което според него обосновава основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Наведения от касатора довод няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, а на оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалното правило на чл. 236,ал.2 ГПК, / чл. 188,ал.1 ГПК /отм./ /изискващо при постановяване на своето решение съдът да обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на тях да направи своите фактически и правни изводи. Този довод обаче може да бъде обсъден едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационно обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване н да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на визираното от касатора специално основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК и представеното по делото решение № 1132/16.11.1992 год. постановено по гр.д. № 1336/1991 год. на ВС, ІV г.о. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.