Определение № 6786 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Форов, гражданин на Украйна, представлявана от процесуален представител, срещу Определение № 196/21.04.2023 г. по адм.д. № 204 по описа на Административен съд – Добрич за 2023 година. В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Уведомителното писмо имало характера на акт по смисъла на чл. 54 от АПК, поради което подлежало на обжалване по описания в ал. 5 на същия текст ред. Ответникът по частната жалба – председател на ДАБ при Министерски съвет на Р България не взема становище. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Форов срещу писмо с изх. № ЦУ-25-1/21.02.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, като е приел, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Прието е, че не е налице постановен отказ по молбата на Форов за предоставяне на международна закрила, както и че не налице спиране на производството по нея или прекратяването му. Поради това и на основание чл. 159 т. 1 от АПК е прекратил съдебното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че с оспореното пред съда писма С. Форов е уведомен, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК производството по негова молба за предоставяне на международна закрила следва да бъде спряно до момента на прекратяване на предоставената му временна закрила на основание чл. 82 от ЗУБ – 23.02.2023 г. С писмото чужденецът е уведомен, че производството по предоставяне на международна закрила ще бъде възобновено след прекратяването или отнемането на временната закрила, при което дадените с Решение № 7/06.01.2023 г. по адм. дело № 646/22 г. на Административен съд – Добрич задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона ще бъдат изпълнени след възобновяване на административното производство. Както вече се е произнасял в идентични случаи Върховен административен съд, спирането на административното производство следва да се направи от компетентния да стори това орган с нарочен акт, който не е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Този акт е по движението на производството и с него не се засягат субективни материални права или законни интереси. С оглед обстоятелството, че отлагането на издаването на акт във времето влияе негативно на върху правата и законните интереси на лицето, което го е поискало по установения ред, законодателят изрично е предвидил възможността за съдебен контрол върху произнасяне в тази насока, т.е. за спиране на производството. Извода на съда, че с оспореното уведомително писмо адресата единствено и само се уведомява за хронологията на събитията и в кой момент ще е налице произнасяне по молбата за международна закрила е необоснован и неправилен. Характерът на акта следва да се определи по неговото съдържание и от правните последици, които предизвиква. В случая е безспорно, че лицето е уведомено, че производството по искането за предоставяне на международна закрила ще бъде възобновено в по-късен момент, което води до извод за спирането му към момента на издаване на уведомителното писмо. Депозираното пред съда становище не променя изводите на настоящия съдебен състав за характера на оспореното писмо, тъй като с него се дава информация за наличието на дадени с докладна записка разяснения до Интервюиращия орган в РПЦ – София, отдел „ПМЗ-Военна рампа“ във връзка с дадени задължителни съдебни указания с решение № 7 от 06.01.2023 г. по адм. дело № 646/ 22 г. на Административен съд – Добрич. В уведомителното писмо е изрично заявено, че производството по изпълнение на указанията на съда, дадени с решение по адм. дело № 646/ 22 г. на Административен съд – Добрич ще продължи след отпадане на предоставената на лицето на основание чл. 82 от ЗУБ временна закрила. При така установеното не може да се приеме за обоснован извода на съда, че писмото има единствено уведомителен характер за хронологията на действията, касаещи производството по предоставяне на международна закрила. От съдържанието му става ясно, че действия в тази насока ще бъдат предприети след настъпването на определени факти и обстоятелства, които не зависят от молителя, а от вол.ята и решенията на компетентния административен орган. Това навежда на извод, че е налице уведомяване за спиране на производството по търсената от Форов международна закрила. Твърденията на административния орган в обратната насока са голословни и не са подкрепени от доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 54 ал. 5 от АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, което от своя страна прави на този етап от производството депозираната жалба допустима за разглеждане от компетентния съд. Водим от горното, настоящият съдебен състав намира извода за недопустимост на съдебното производство за неправилен, което води до незаконосъобразност на оспореното определение. Съдът следва да го отмени и да върне делото за продължаване на съдебното производство, ако са налице останалите процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд