Определение № 60592 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2505/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на П. Д. Н. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 128 /26.08.2021 г. по в.ч.т.д. №187/2021 на Бургаски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е отменил определение № 261369 от 12.07.2021 г., постановено по т.д. №17/2021 г. по описа на БОС, в частта, с която е била отхвърлена молбата на „Сдружение ЛРД “Сокол” за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 260150 от 05.02.2021 г., в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за производството по чл.207 и следващите ГПК- за обезпечение на доказателствата по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд - Айтос в размер на 500 лева, като вместо това е постановил допълване на определение № 260150 от 05.02.2021 г., постановено по т.д. № 17/2021 г. по описа на БОС, в частта за разноските, като е осъдил П. Д. Н. ЕГН: [ЕГН], да заплати на Сдружение ЛРД “Сокол“ сумата 500 лева- разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на РС-Айтос, образувано по реда на чл.207 и следващите ГПК. Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба изпраща отговор на същата със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел следното: Съгласно чл. 209 ГПК разноските в производството по обезпечение на доказателства се присъждат на страната с решението по делото по съществото на спора. Ето защо, при прекратяване на производството, ответникът, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, има право не само на разноските, сторени в исковото производство, но и на тези- в производството по чл. 207 - 209 ГПК. С оглед правилото на чл. 209 ГПК не е необходимо искането за разноските по обезпечението на доказателства да се направи в това производство, след като не могат да бъдат присъдени в него. В случая, ответникът е направил искането си за присъждане на разноски своевременно и е представил доказателствата за сторените разноски своевременно - след прекратяването на производството по т.д. № 17/2021 г. на БОС. В по-ранен момент на развитие на производството, според съда, ответникът не е бил длъжен да представи списък на разноските. По така изложените съображения, съдът е направил извод, че ответникът има право на разноските, направени от него в производството по обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд -Айтос. Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба, се сочат три въпроса:1. Налице ли са предпоставките за допълване на съдебен акт в частта за разноските, когато искането за това не е направено по време на висящността на процеса, а значително по-късно, 2. Когато се иска изменение на съдебния акт в, частта за разноските, съдът дължи ли произнасяне по молбата при липса на списък по чл.80 ГПК, 3. В хипотезата на производството по иска на основание чл.129 ал.3 ГПК, в какъв срок и до кога е следвало да бъде направено искане за присъждането им и доказателства за направата им и в какъв срок е следвало да се депозира молбата по чл.248 ГПК, считано от влизане в сила на определението за прекратяване. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В случая, веднага следва да се отбележи, че вторият въпрос не съответства на спора и на произнасянето на съда с обжалвания акт, доколкото съдът, по реда на чл.248 ГПК, е бил сезиран от ответника с искане за допълване на определението за прекратяване на производството на основание чл.129 ал.3 ГПК, а не за изменение на съдебния акт в частта за разноските, с оглед на което този въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и т.9 от ТР №6 по тълк.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС е неприложима. Първият и третият въпрос отговарят на критерия обуславящи изхода на конкретния процесуалноправен спор, но по тях не е налице допълнителният критерий да са разрешени в противоречие със соченото ТР №6 по тълк.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС по следните съображения: Според задължителните указания по приложението на чл.248 ГПК, дадени в т.14 от цитираното ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС началният момент, от който започва да тече срокът по чл.248 ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване на решението /съотв.определението/ в частта за разноските и по отношение на страната,която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за постановяването му, ако същото е обжалваемо. В случая, ответникът по иска Сдружение ЛРД “Сокол“ не е било въобще надлежно уведомено на посочения от него в депозирания по делото отговор на ИМ съдебен адрес за постановеното по т.д. №17/2021 г. по описа на БОС определение № 260150 от 05.02.2021 г. за прекратяване, на основание чл.129 ал.3 ГПК, на производството по иска на насрещната страна. Следователно, приемането от страна на съда на депозираната, макар и месеци след постановяване на определението за прекратяване на исковото производство, молба по чл.248 ГПК като подадена в срок е в съответствие с посочените постановки в горното ТР. От друга страна, преклузията за предявяване на претенцията за разноски от страна на ответника и за представяне на доказателства за направата им, при липса на проведено съдебно заседание преди прекратяване на исковото производство, не е настъпила, съгласно т.11 от същото ТР. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което