Определение № 115 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.04.2010г. по гр.д.№ 64 / 2010г., с което Окръжен съд Благоевград, като е отменил решение от 01.11.2009г. по гр.д.№ 1883/2009г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК. Жалбоподателите К. А. М. и А. А. М. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Ответницата С. Д. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.11.2009г. по гр.д.№ 1883/2009г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 30.08.2007г. по гр.д.№269/2006г. на ОС Благоевград. С последното решение, като е уважен иск с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./ е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ответницата е собственик на идеални части от УПИ XІV-5151 в кв.27 по плана на[населено място], както и на идеални части от построената в същото сграда. Установено е по делото, че решението е обявено с подписите на двама съдии от състава, като е направено отбелязване, че мл.съдията М. към момента на изготвяне на решението е избрана на съдия в РС-София, като същото решение е било потвърдено с решение от 05.06.2009г. по гр.д.№6297/2007г. на ВКС. При тези данни въззивният съд е приел, че решението, чиято нищожност жалбоподателите са поискали да се прогласи, не е постановено от ненадлежен състав и е валидно. Като са обжалвали решението на въззивният съд жалбоподателите са изложили съображения по допустимостта на касационното обжалване, като са посочили, че със същото е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата, касаещ действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия. Представят решение от 30.01.2009г. по гр.д.№368/2008г. на ВКС, решение от 22.05.2009г. по гр.д.№255/2009г. на ВКС, решение от 02.02.2009г. по гр.д.№6007/2007г. на ВКС и решение от 16.07.1999г. по гр.д.№112/1999г. на ВКС, в които е прието, че съдия, който е преминал на друга длъжност не може да подпише решението и то е нищожно, както и решение от 26.05.2009г. по гр.д.№1157/2008г. на ВКС, в което е прието, че в случай, че е спазена процедилата на чл.189, ал.3 ГПК/отм./ и е отбелязано по какви причини не може да се подпише решението от трети член на състава, то същото не е нищожно. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по процесуален въпрос от значение за спора, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата видно от представените към жалбата решения на състави на ВКС, а именно за действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия. При тези данни следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът