Определение № 561 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №459,постановено на 24.09.2012г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по ч.гр.д.№455/2012г. е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Г. Р.,срещу определение №739/02.07.2012г. по в.ч.гр.д.№394/2012г. на Пернишкия окръжен съд. Определението е обжалвано от Н. Г. Р. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и искане да бъде отменено и жалбата й бъде разгледана по същество. Поддържа,че след като окръжният съд е посочил,че постановеното от него определение подлежи на обжалване,то ВКС следва да разгледа жалбата по същество. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от Н. Г. Р. частна жалба срещу определение №739/02.04.2012г. на Пернишкия окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№394/2012г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че определението по чл.423,ал.3 ГПК не е преграждащо развитието на заповедното производство по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК,нито пък обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че производството по чл.423 ГПК,развиващо се пред въззивния съд,е извънистанционно. С определението по чл.423,ал.3 ГПК окръжният съд се произнася не в качеството си на въззивна инстанция,а в рамките на възложените му от процесуалния закон специални правомощия. В този смисъл е и трайно установената практика на тричленни състави на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло-определение №739/19.10.2010г. по ч.т.д.№637/2010г. на ВКС,І ТО,определение №752/11.10.2010г. по ч.т.д.№639/2010г. на ВКС,І ТО,определение №443/24.06.2010г. по ч.т.д.№497/2010г. на ВКС,ІІ ТО,определение №317/30.04.2010г. по ч.т.д.№280/2010г. на ВКС,ІІ ТО,определение №451/09.06.2011г. по ч.т.д.№414/2011г. на ВКС,І ТО,определение №456/10.06.2011г. по ч.т.д.№396/2011г. на ВКС,І ТО,определение №78/02.02.2011г. по ч.т.д.№808/2010г. на ВКС,І ТО и др. Обстоятелството,че Пернишкият окръжен съд е посочил,че постановеното от него по реда на чл.423,ал.3 ГПК определение подлежи на касационно обжалване само по себе си не може да обоснове задължение за произнасяне по същество по подадената частна жалба от състав на ВКС, тъй като обжалваемостта на съдебните актове не се определя от състава, който ги постановява,а е изрично уредена в процесуалния закон. И тъй като определението на Пернишкия окръжен съд не е преграждащо и обжалваемостта му не е изрично предвидена в процесуалния закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение