Решение № 3460 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2019 г.

Решение № 3460 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2019 г., VII о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г." в Министерство на труда и социалната политика, чрез пълномощник И. Димитров, срещу Решение № 377/21.10.2019 г., постановено по административно дело № 337 по описа за 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено решение от 30.04.2019 г., издадено от ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с което е прекратен административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с № BG05 М90 Р001-1. 021-0353-С02/06.03.2018 г. с предмет изпълнение на проект: "Повишаване квалификацията и конкурентоспособността на работещите в ЕООД "Мавел прим" и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съвсем неправилно съдът е възприел изявленията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание досежно правната квалификация, както и че са неверни констатациите в решението, че "спецификата на административния договор води до извод за неприложимост на разписаните в АПК и ЗУСЕСИФ производства по издаване на административни актове", защото по този начин първоинстанционният съд де факто се е десезирал и се е обявил за некомпетентен да разглежда спорове по отношение на договорите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Сочи се, че съдът е тълкувал превратно фактите по делото, защото е кредитирал доказателствени средства, които са нови по рода си, т. е. не са се съдържали в административната преписка и които са оспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство. Не са взети предвид законовите и подзаконовите нормативни разпоредби при преценката и извода на съда, че "нито в решението, нито в хода на настоящето съдебно производство се уточнява какъв е надлежният ред за уведомление" /на бенефициента/. Според касатора комуникацията между УО и бенефициента се осъществява чрез ИСУН 2020, на база Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение /ИСУН/ на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. Освен това, при постановяване на обжалваното решение не е взет предвид фактът, че в решението за прекратяване на административния договор е посочено правно основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, а не чл. 3.56.1, буква "а" от договора, както и че няма срок за уведомяване на органа при промяна на графика на обучение от страна на получателя на помощта. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – "Мавел прим" ЕООД, управлявано и представлявано от М. Я. и Д. Д., чрез адв. М. Евтимов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесното решение, съставът на Административен съд- Велико Търново е отменил Решение от 30.04.2019 г. на ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г.", с което е прекратен Договор № BG05 М90 Р001-1. 021-0353-С02/06.03.2018 г. с предмет изпълнение на проект "Повишаване квалификацията и конкурентоспособността на работещите в ЕООД "Мавел прим". За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е бенефициер по договора с № BG05 М90 Р001-1. 021-0353-С02/06.03.2018 г., като предоставената безвъзмездна финансова помощ, в размер на 67 100 лева, е за повишаване квалификацията на работниците на дружеството с придобиване на професионална квалификация "заварчик" и "икономист" и курс по английски език. Изпълнител на дейностите е ЕООД "Постериори". Приложени са графици за извършване на обученията, като за място на провеждането им е посочено това в гр. Златарица, ул. "Димитър Палев" № 2. От управляващия орган са извършени две проверки на място. Първата е извършена на 27.02.2019 г. в гр. Златарица, ул. "Димитър Палев" № 2, като не са установени обучители и обучаващи се за придобиване на професионална квалификация по специалност "Икономика и мениджмънт", съгласно представен от получателя на помощта график. Липсва и визуализация – плакат за проекта. За извършената проверка "Мавел прим" ЕООД е уведомен чрез системата ИСУН: протоколът е качен в системата на 12.03.2019 г. и е отворен на 15.03.2019 г. Отразеното в системата съобщение от екипа на управляващия орган е за извършената проверка и необходимостта от стриктно спазване на графика. От дружеството не са постъпили документи във връзка с проверката. Втората проверка е извършена на 16.04.2019 г. и са установени същите факти – липса на провеждащо се обучение и на публична информация за проекта. Дружеството отново е информирано за резултатите от проверката, като на 22.04.2019 г. е качен протоколът и е отворен на същата дата. На 23.04.2019 г. дружеството подава писмени обяснения, че около 11 часа, на обучаващия му се налага спешно да се прибере при семейството си и отлага остатъка от материала за друг ден. Към отговора са приложени писмо от обучителя и актуализиран график на обучението. Въз основа на така установеното, управляващият орган приема, че бенефициентът не изпълнява стриктно задълженията си по договора, поради което и на основание чл. 3.56.1, буква "а" от него и чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, прекратява административния договор. За да достигне до този резултат, административният орган е посочил в своите мотиви, че в Ръководството за бенефициента по процедура "Обучение за заети лица" изрично е посочено, че "в случай на промяна на представения/-те график/-ци, бенефициентът следва да уведоми Управляващия орган по надлежния ред. В противен случай УО може да не верифицира разходите за проведеното обучение". Вследствие извършените проверки, УО е констатирал, че бенефициентът не изпълнява стриктно задълженията си по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ предвид факта, че по време и на двете извършени проверки на място, не се провеждат обучения, което представлява неизпълнение на дейност 1 "Предоставяне на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация" от административния договор. Бенефициентът не е изпълнил задължението си за уведоми по надлежния ред УО за възникналото отклонение от графика. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на Административен съд- Велико Търново е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Прието е за установено, че доколкото по отношение на прекратяване на административния договор липсват регламентирани процесуални правила, след като е налице прекратяване на договор, то именно в договора следва да са посочени основанията и процедурата за прекратяването му. Също така е констатирано, че в първото по делото заседание на 18.09.2019 г., във връзка с дадената правна квалификация на спора от съда в доклада, от процесуалния представител на ответника е заявено, че договорът е прекратен поради липсата на уведомление от страна на бенефициента за променени графици на обученията, а не поради липсата на провеждане на такива, поради което и съдът намира за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че "Мавел прим" ЕООД е изпълнил в цялост договорената дейност по провеждане на професионални обучения. Административният съд е направил извод, че на база анализ на договорните текстове 3. 45, 3. 46 и 3. 47, / съдържащи се по делото на технически носител- флашка/, в които са предвидени хипотези на изменение на договора, в конкретния случай е налице именно такова изменение по искане на бенефициента. Развил е съображения, че при промяна на графика на обученията, получателят на помощта е длъжен да уведоми писмено в система ИСУН управляващия орган, като за това уведомление няма срок. След като изрично е предвидено прилагане на изменението от бенефициента, без изрично писмено уведомление за съгласие на управляващия орган, то писменото уведомление за изменението може да бъде подадено и след изменението. А и при положение, че по делото не са представени доказателства за неприемане на измененията от управляващия орган, то съдът е счел, че те са приети. Крайният извод е, че от представените от ответника доказателства не се установява неизпълнение на бенефициента на задължението да уведоми по надлежния ред управляващия орган за възникналото отклонение в графика на обученията, а след като не е установено неизпълнение на задължения от бенефициента, то липсва основание за прекратяване на административния договор, издаденото решение за прекратяване е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Решението е неправилно. Според специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, "административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента /назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г./, се създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. В съответствие с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административните актове по глава трета, в която попада и процесната хипотеза на прекратяване на административен договор, се оспорват пред съда по реда на АПК, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, респективно и прекратяването на административния договор следва да подлежи на оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 06.03.2018 г. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.