Определение № 1258 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1502/22.04.2010 година заявена от „Б.” ЕООД гр.П., представлявано У. Д. П. и процесуалния представител адв. И. АК Т. срещу Решение Nо 43 от 06.04.2010 година по гр. възз. д.Nо 49/2010 година на Т. окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 147 от 23.09.2009 година по гр.д. Nо 238/2008 година на Районен съд гр.Попово и Решение Nо 31/18.01.2010 година по същото дело по чл. 247 ГПК, постановени в произво9дство по чл. 64 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод, че въпросът с исковете по чл. 64 ЗС са разрешение противоречиво от съдилищата в страната, тъй като всеки иск е коренно различен и понякога не може да бъде разрешен поради технически проблеми. Сочат се и се представят Решение Nо 737/ 08.08.1985 год. на ВС по гр.д. Nо 459/85 г. на IV отд., Решение Nо 268/25.05.1988 год. на ВС по гр.д. Nо 131/1988 г.IV отд. и Решение Nо 1196/26.05.1966 год. на ВС по гр.д. Nо 155/66 г. на I отд. Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че решението по това дело е от значение за правилното прилагане на закона с оглед на неговата специфика. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за вида и обема на търсената защита, както и от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което на ищците ЕТ ”Е. П.” гр.П. и М. И. С. от гр.П., като суперфициарни собственици на сгради/складови помещения/, на основание чл. 64 ЗС е предоставено по съдебен ред ползване на част от незастроената част на дворно място – УПИ XIII с кад. Nо 3596 в кв. 149 по плана на гр.П., цялото от 4 765 кв.м., съответно на едноличния търговец - площ от 56.52 кв.м., а на физическото лице – площ от 71.20 кв.м., решаващият съд е приел, че ответникът „Б.” ЕООД гр.Попово, като собственик/ съсобственик/ на посоченото дворно място, не е осигурявал достъп на ответниците до складовете им, суперфицирна собственост. Обема на незастроената част от дворното място за всеки един от суперфициарните собственици-ищци по делото, необходим за ползване на собствените сгради, е определен с помощта на техническа експертиза, дала варианти на ползването предвид необходимостта от преминаване и маневриране на МПС при зареждане на складовите помещения, отдалечеността на складовете от входа на терена. След преценка на наведените доводи и представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК. Посоченият материално - правен въпрос с исковете по чл. 64 ЗС, които се разрешават противоречиво от съдилищата в страната, тъй като всеки иск е коренно различен и понякога не може да бъде разрешен поради технически проблеми може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, след като е формулиран общо, без да съдържа конкретен проблем, разрешен различно с въззивното решение и цитираната съдебна практика. Касаторът – „Б.” ЕООД гр.П. сам сочи, че противоречивата практика/ доколкото може да се касае до различно приложение на една и съща правна норма / е резултат на различни факти при които се определя по съдебен ред припадаща се за ползване част от чужд терен. Приложените съдебни решения: Решение Nо 737/ 08.08.1985 год. на ВС, Решение Nо 268/25.05.1988 год. на ВС и Решение Nо 1196/26.05.1966 год. на ВС еднозначно приемат, че собственикът на постройка, изградена върху чужда земя, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за ползване на постройката според нейното предназначение, като основното правило е ограничаване правото на собственика на терена да е минимално. С въззивното решение, не е прието нещо различно.същото е в унисон с практиката, поради което и не може да се приеме наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по повдигнатия въпрос за приложението на чл. 64 ЗС, с оглед на безпротиворечивото приложение на закона, не налага необходимост от уеднаквяване от гл.т. на еднаквото и точно прилагане на закона, нито преодоляване на неправилно приложение за развитието на правото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия