Определение № 119 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3336/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. против решение № 83 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2182 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е обезсилено решение № 33 от 7.02.2020 г. по гр. д. № 523 по описа за 2018 г. на Районен съд-Карнобат и е прекратено производството по делото по предявения от касатора против В. Л. Л. иск за прогласяване недействителността на договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2015 г. Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд противоречи на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.280, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието. В. Л. Л. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Бургаския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Б. М. М. е поискал от съда да прогласи нищожност на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 18.12.2015 г. между К. Б. К. и В. Л. Л., тъй като подписът на К. Б. К. под пълномощното, въз основа на който е сключен договорът, не е неин, а на нейния брат. Обосновал е своя правен интерес с обстоятелството, че на 23.11.2016 г. е придобил собствеността върху отдадените под аренда земи. В молба от 23.07.2018 г. ищецът е уточнил, че притежава 1/2 идеална част от имотите, а останалата 1/2 идеална част е собственост на наследниците на Г. Р. З.. К. Б. К. е сключила договора за аренда от 18.12.2015 г. като представител на всички наследници на Г. Р. З.. В отговора на исковата молба ответникът В. Л. Л. е заявил, че единствено легитимиран да иска прогласяване на нищожността е К. Б. К., която обаче е потвърдила този договор както с конклудентни действия, така и с изрична декларация с нотариална заверка на подписа. Карнобатският районен съд е приел, че с декларация с нотариална заверка на подписа мнимо представляваната К. Б. К. е потвърдила договора за аренда в същата форма, която е необходима за неговото сключване. В този случай на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД порокът е саниран, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. Бургаският окръжен съд е констатирал, че Б. М. е лице, чуждо на създалото се правоотношение по договора за аренда. Позовавайки се на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, този съд е приел, че само лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт или неговите универсални правоприемници могат да се позоват на недействителността. Другата страна по договора не разполага с такова право, а още по-малко малко такъв правен интерес е налице за трети на договора лица. Ето защо е счел, че ищецът няма правен интерес да предявява иск за прогласяване нищожността на договора за аренда, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В мотивите си въззивният съд е допълнил, че ако упълномощеното лице се е разпоредило с повече права, отколкото притежава, взаимоотношенията с ищеца следва да се уредят по правилата, предвидени в Закона за арендата в земеделието и Закона за собствеността. В изложението на основанията за касационно обжалване на въззивното решение касаторът е изложил становището си, че по силата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието той е придобил качеството на страна по договора за аренда, което обуславя правния му интерес да иска прогласяване на нищожността на този договор поради липса на представителна власт. Разпоредба на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието е специална, поради което указанията на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК не се прилагат. Затова касаторът смята, че решението на Бургаския съд е очевидно неправилно и противоречи на практиката на ВКС. Настоящата инстанция констатира, че цитираната от касатора норма на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието касае наследниците и приобретателите на земеделски земи и не се различава по принцип от общите разпоредби на чл.237, ал.1 и ал.2 от ЗЗД относно договора за наем. Касаторът обаче не може да се позовава на тази норма, тъй като не правоприемник на арендодателите по договора за аренда. В молбата си от 23.07.2018 г. той изрично е посочил, че договорът за аренда е сключен от К. Б. К. като представител на наследниците на Г. Р. З., които притежават другата Ѕ идеална част от имотите, а не тази идеална част, която той е закупил. Следователно той не е правоприемник на лицата, от чието име е сключен договорът без представителна власт. Той е трето лице по отношение на договора за аренда и т.2 ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК е приложима в случая. Според тази точка договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Последиците настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, приемайки, че касаторът е трето лице по отношение на договора за аренда и няма правен интерес да предявява иск за неговата нищожност поради липса на представителна власт. Следователно въззивното решение съответства на приложимата практика на ВКС и не може да се окачестви като очевидно неправилно. Ето защо касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. Разноски на В. Л. Л. не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение