Определение № 6062 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на директора на РЗОК – Пловдив, чрез гл. юрк. Лазаров, срещу определение № 2013 от 21.02.2024г. по адм.д.№ 1698/2024г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частна му жалба срещу определение №782 от 24.01.2024г. по адм. дело №131/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото по реда на чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на преюдициален спор по адм. дело №1754/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, и е прекратено производството. С доводи за незаконосъобразно се претендира отмяна на определението със законните последици. Ответникът А. А. А., чрез адв. Гьошев,в срока по чл.232 АПК е подал възражение по частната жалба с искане за оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, и в случаите, изрично предвидени в закона. Обжалваното определение е мотивирано с необжалваемост на определение №782 от 24.01.2024г. по адм. дело №131/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото по реда на чл.229,ал.1,т.4 ГПК, тъй като то не попада в категорията преграждащи производството актове и не е изрично регламентирано, че подлежи на обжалване. Този извод е съответен на нормата на чл.229, ал.1 АПК, тъй като с определението не се прегражда хода на делото и закона е определил като обжалваеми единствено определенията, с които се спира производството, но не и тези, с които се отказва спирането му. В тази смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд. Разноските, претендирани от ответника по частната жалба подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК при постановяване на крайния съдебен акт в първоинстанционното производство. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 236 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК