Определение № 499 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „А” ООД - гр. В., чрез пълномощниците му адв. А от ВАК и адв. К от САК срещу определение № 265/11.07.2008 г. по ч.гр.д. № 249/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определението на Добричкия окръжен съд за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС като недопустимо поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са решения на ВКС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Приложените към частната жалба решения на ВКС, определението на Варненския апелативен съд и определението на Добричкия окръжен съд са в еднакъв смисъл, а именно, че е недопустимо предявяване на иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС след изтичане на двумесечния преклузивен срок. Между цитираните в частната жалба решения на ВКС и обжалваното определение няма противоречие. Правилно е прието, че е налице просрочие на предявяването на иска от момента на узнаване на сделката между ответниците.становено е по категоричен начин, че исковата молба за делба с приложенията й, между които и нотариалния акт за продажба между ответниците по настоящото дело № 171/3.V.2004 г., са връчени на 18.VІІ.2007 г., на адв. К, пълномощник по делбата на ответника “АВЕ” гр. В., а искът по настоящото дело е предявен на 2. Х.2007 г. след изтичане на двумесечния срок по чл. 33 ал.2 от ЗС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение