Определение № 3135 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. Вълев против Разпореждане от 03.11.2023г. на председателя на Трето отделение на Върховния административен съд, с което е върната частна жалба, подадена от Г. Вълев против определение № 4369/25.04.2023г., постановено по адм. дело № 3323 по описа за 2023г. на Върховния административен съд. В жалбата се релевират възражения за неправилност. Настоява съдът да отмени атакуваното разпореждане. Върховният административен съд, при извършена проверка за допустимост и редовност на частната жалба установи следното: С определение № 4369/25.04.2023г., постановено по адм. дело № 3323 по описа за 2023г., Върховния административен съд, е оставил в сила определение № 78/28.02.2023г., постановено по адм. дело № 661 по описа за 2022г. на Административен съд-Велико Търново, с което е върната частна жалба на Г. Вълев против определение № 499/11.11.2022г., постановено по адм. дело № 661 по описа за 2022г. на Административен съд- Велико Търново. Недоволен от горното е останал жалбоподателят-Вълев, който е депозирал частна жалба срещу така постановеното определение на 09.10.2023г. С разпореждане от 16.10.2023 г. на Председателя на трето отделение на Върховния административен съд, частната жалба е оставена без движение, като неотговаряща на разпоредбите на чл.213, т.3, във връзка с чл.231 от АПК. Дадени са указания до подателя в 7-дневен срок от съобщаването да внесе сумата от 30 (тридесет) лева държавна такса, както и да депозира в деловодството на съда документ за платената държавна такса. Касаторът е уведомен за констатираната нередовност и е предупреден за последиците от неизпълнение на така дадените указания на 20.10.2023г. Срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл в присъствен ден- 27.10.2023г., към който момент това не е сторено. По тези съображения съдът е преценил, че е дължимо връщане на частната жалба, съобщението за което е връчено на Вълев на 13.11.2023г. Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба вх.№ 16704/23.11.2023г. от Г. Вълев, изпратена по пощата на 21.11.2023г., видно от пощенското клеймо. С разпореждане от 28.11.2023г., на председателя на Трето отделение на Върховния административен съд, частната жалба е била оставена без движение, като е указано на Вълев да ангажира в 7-дневен срок от съобщението доказателства за подаване на частната жалба в срока по чл. 230 АПК. Частният жалбоподател е уведомен за констатираната нередовност на 05.12.2023г., видно от призовката на л.11 от делото. По делото липсват доказателства, а и с молба от 14.12.2023г., изпратена по пощата на 11.12.2023г., жалбоподателят изрично е заявил, че не е представил доказателства за спазване на законоустановения срок за обжалване на съдебния акт, поради неясни указания на съда. Последното твърдение се опровергава от съдържанието на разпореждане на председателя на трето отделение, приложено на л. 9, в което ясно и точно е посочено да се представи доказателство за подаването на частна жалба вх.№ 14770/16.10.2023г. от Г. Вълев. Преклузивният 7-дневен срок за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 12.12.2023г., присъствен ден. По тези съображения следва да се приеме, че дадените с разпореждането от 28.11.2023г. на председателя на трето отделение на Върховния административен съд указания за отстраняване на констатираната нередовност на подадената частна жалба не са изпълнени в законовия срок. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Налице е предвиденият от закона фактически състав на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК - дадените от съда указания в течение на производство не са изпълнени в срок, с оглед на което частната касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Нередовността на жалбата препятства възможността да бъде проведено съдебно производство, доколкото не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,