Определение № 1196 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 708/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 687 от 05.04.2012 год. по гр.д. №457/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4817/01.12.2011 год. на Варненския районен съд по гр.д. № 5543/2011 год., в частта, в която [община] е осъдена да заплати на Д. Д. Ж. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради многофрагментарно счупване на лявата подбедреница и ожулвания, ведно със законната лихва считано от 04.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 3 058 лв. Ответникът по касация Д. Д. Ж., представлявана от адв. М. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото / т.1 ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №182009 год. ОСГТК. / В случая това изискване на закона не е изпълнено. Касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Доводите относно това, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск / респ. допуснато е смесване на отговорността по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД/, че в нарушение на чл. 235 ,ал.2 и чл. 236 ГПК, не са обсъдени всички релевантни по делото факти и доказателства, както и че размерът на определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, които могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на визираните от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.2 и 3 ГПК и представените по делото решения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.