Определение № 25 от 15.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 36/2011 г.

Частният тъжител Б. Б. З. от гр. Дряново, е обжалвал по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, разпореждане № 165 от 20. 12. 2010 год. /ръкописно изготвено/ на заместник-председателя на Окръжен съд – Габрово, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозирана от него жалба срещу решение № 125 от 07. 10. 2010 год. постановено по ВНЧХД № 138 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е била потвърдена присъда № 53 от 06. 07. 2010 год. постановена по НЧХД № 47 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Габрово. Касационната жалба на частния тъжител срещу въззивното решение е била депозирана във ВКС, след което делото е било изпратено на Окръжен съд – [населено място] за комплектоване, в рамките на което е било постановено атакуваното разпореждане. Жалбата на частния тъжител депозирана по реда на чл. 351 от НПК съдържа различни по своето естество съображения касаещи законносъобразността на постановеното въззивно решение, но не и такива, относими досежно правилността на горепосоченото разпореждане от 20. 12. 2010 година. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата до ВКС. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Това е така поради следните съображения: Обжалваното от частния тъжител разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като закона, в частност, разпоредбата на чл. 346 от НПК, не допуска касационна проверка на въззивните решения на окръжните съдилища с които се потвърждават присъдите постановени от първата инстанция, какъвто е настоящия случай. Воден от горното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, ВКС - I наказателно отделение