Определение № 4129 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2022 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК. Образувано е по молба от С. Х. А. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 212/20.07.2022 г. по гр.д. № 215/2022 г., с което Окръжен съд – Монтана е потвърдил решение № 260060/13.052022 г. по гр.д. № 843/21 Г. на Районен съд – Лом за отхвърлената молба на С. Х. А. С. срещу С. Й. Т. за постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Ответникът по молбата за отмяна С. Й. Т. възразява, че е недопустима; евентуално – неоснователна. Производството по чл. 7 – чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие е по спорна съдебна администрация. Постановеното в това производство въззивно решение, което е необжалваемо, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Молбата за отмяна срещу такова решение е с недопустим предмет, а Върховният касационен съд е длъжен да я остави без разглеждане по същество– аргумент от изходната тълкувателна позиция, проведена с ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят направените от ответника разноски в производството по извънредния способ. При тези мотиви, съдът