Определение № 986 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 1394/24.01.2024 г., депозирана от С. И. Д., чрез адв.Т. за освобождаване на сумата от 4008,00 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 3165/2022 г., постановено по гр.д. № 3107/2022 г. на Пловдивски районен съд, с което С. И. Д. е осъдена да заплати на И. Д. Д. сумата от 2 700,00 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 308 лв. – разноски по делото. Иска се сумата от 4008,00 лв. да бъде преведена по сметка на ЧСИ М. О. по образуваното пред нея въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила решение, изп. дело № 20237580400539 за погасяване на вземанията към взискателя И. Д. Д..С молбата е представено и удостоверение от ЧСИ О. с изх. № 588/23.01.2024 г., в което е посочено, че изпълнителното дело е висящо и общото задължение по него към взискателя И. Д. и за разноски и такса по т.26 ТТРЗЧСИ е в размер на 5 988,57 лв. В удостоверението е посочена и банковата сметка на ЧСИ О.. В отговор на молбата, И. Д. Д., чрез адв. Е. Г. е заявила, че не възразява постъпилата по сметка на ВКС сума в 1 размер на 4008,00 лв., представляваща гаранция по настоящото дело, да бъде преведена по сметка на ЧСИ О.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа искането и провери данните по делото, приема следното: С окончателно въззивно решение № 940 от 03.07.2023 г. по в. гр.д. № 930/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, С. И. Д. е осъдена да заплати на И. Д. Д. сумата от 2 700,00 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 308 лв. – разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 20237580400539 по описа на ЧСИ О.. С определения от 05.09.2023 г. и от 28.09.2023 г. по молба на С. И. Д. във връзка с депозирана от нея молба за отмяна на окончателното въззивно решение, ВКС е спрял на основание чл.309, ал.1 вр. чл.282, а.2, т.1 ГПК изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, при внесена гаранция от 4008,00 лв. С решение №34 от 18.01.2024 г. на настоящия състав на ВКС, е оставена без уважение молбата на С. И. Д. за отмяна на окончателно въззивно решение № 940 от 03.07.2023 г. по в. гр.д. № 930/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 3165/03.10.2022 г. по гр.д. № 3107/2022 г. на Районен съд Пловдив, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. При тези данни, внесената гаранция следва да бъде освободена и преведена по сметката на ЧСИ О., рег. № 758. Внесената гаранция има характера на залог на вземане и обезпечава вземането на И. Д. Д. срещу С. И. Д., при условие, че молбата за отмяна бъде отхвърлена или оставена без разглеждане. Тъй като условието се е сбъднало, то внесената гаранция следва да се преведе по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането на кредитора. От извършените на 28.08.2023 г. и на 28.09.2023 г. счетоводни справки е видно, че внесеното обезпечение в размер на общо 4008,00 лв. е налично по специалната сметка на ВКС. Междувременно, в деня на произнасяне по молбата на С. И. Д. от 24.01.2024 г., от последната е постъпила нова молба с вх. № 3445/26.02.2024 г., с която се иска сумата от 4008,00 лв. да бъде преведена по нейна сметка в „ОББ“ АД. Молбата е неоснователна по изложените по-горе съображения и следва да бъде оставена без уважение, а внесената от нея гаранция следва да бъде преведена по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането на И. Д. Д... Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,