Определение № 105 от 22.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г.

Производството е по чл. 398, ал. 1, във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8650/14.10.2010 г. на пълномощника на Е. Д.”- касатор по делото, с която същият моли съда да приложи разпоредбата на чл. 398 ал. 2 от ГПК по отношение на допуснато обезпечение на исковете на „И. А. Т. –София за цена на доставено дизелово гориво и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД срещу молителя чрез налагане на запор върху банковите му сметки в лева и чужда валута по реда на чл.389 от ГПК с определение №107 /28.04.2009 г. на Окръжен съд-Силистра по ч.т.д. 057 /2009 г.. Молителят твърди, че е налице основанието за това, съгласно чл. 398 ал.2 от ГПК, доколкото същият е внесъл сума в размер от 23 344,59 лева по сметка на ВКС с преводно нареждане от 18.03.2010 г. в СИ Б.. Представя копие от документа. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното: С определение №107 /28.04.2009 г. на Окръжен съд-Силистра по ч.т.д. 057 /2009 г. е допуснато обезпечение на исковете на „ И. А. Т. –София за цена на доставено дизелово гориво и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД срещу молителя чрез налагане на запор върху банковите му сметки в лева и чужда валута по реда на чл.389 от ГПК до размера на сумата от 30 243,97 лева. Исковете са предявени и по тях има произнасяне с въззивно решение № 8 от 17.02.2010 г. На Варненски апелативен съд по т.д.№600/2010 г., което е предмет на касационно обжалване и от двете страни по него, в следствие на което е образувано настоящото дело. С определение №320 от 30.04.2010 г. по ч.т.д. №350/2010 състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. е спрял изпълнението на горното въззивно решение по реда на чл. 282 ал.2 от ГПК въз основа на преводно нареждане от 18.03.2010 г., с което молителят Е. Д.” е внесъл сума в размер от 23 344,59 лева по сметка на ВКС в СИ Б.. Молителят се основава на горното, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.398 ал.2 ГПК като счита с така внесената сума е изпълнил същите, поради което допуснатата обезпечителна мярка запор на банковите му сметки следва да се отмени. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита молбата за неоснователна по следните съображения: Обезпечението по чл.282 ал.2 от ГПК има за цел единствено и само спиране на изпълнението на въззивното решение предмет на касационно обжалване. Това обезпечение има за предмет гарантиране срещу евентуалните вреди, които ще понесе страната, в чиято полза е постановено обжалваното с касационна жалба от другата страна осъдително въззивно решение, чието признато от самия закон изпълнително действие /чл.404 т.1 предл.2 / се спира, при положение, че самата жалба впоследствие не бъде уважена. Ето защо, няма как да се приеме, че същото играе ролята и на залог в пари съгласно чл.180 и 181от ЗЗД с цел обезпечаване на самото вземане, предмет на спора и води до основание за замяна на допуснатия в рамките на обезпечителното производство запор върху банковите сметки на длъжника, която обезпечителна мярка гарантира осъществяването на правата на ищеца по самото съдебно решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение