Определение № 11886 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2023 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 11745 от 30.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от „Витоша Ауто“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. В. Байчев, с искане за изменение на решение № 8968 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. № 10401/2023 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, Първа колегия, в частта за разноските. В молбата са изложени доводи, че в диспозитива на Решение № 8968 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. № 10401 по описа на ВАС за 2023 г., липсва изрично произнасяне, с което се осъждат С. И. К. и А. Г. В. да заплатят на „Витоша Ауто“ ЕООД разноски по делото, както и че са представени доказателства за реално извършени разноски по делото. Ответните по молбата страни – С. И. К. и А. Г. В. изразяват становище за неоснователност по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Ответната по молбата страна – Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК за процесуално допустима. С Решение № 8968 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. № 10401/2023 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия са отхвърлени като неоснователни исканията, подадени на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК от С. И. К. и А. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. № 121/2022 г., поправено с решение № 7718 от 12.07.2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд – София област и са отхвърлени жалбите на „Блимус“ ЕООД, С. К. и А. В. срещу решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г. Разгледана по същество, молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна по следните съображения: Според чл. 143, ал. 3 от АПК страната, за която актът е благоприятен, има право на разноски. Видно от протоколно определение от последното открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г., процесуалният представител на ответната страна -„Витоша Ауто“ ЕООД е представил списък с разноски, в които е изчислена претендирана сума в размер на 12 000 лв. Заедно със списъка за разноските са представени договор за процесуално представителство, сключен между „Витоша Ауто“ ЕООД и адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“, фактура, издадена от адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев“ за извършено процесуално представителство и платежно нареждане, удостоверяващо извършеното плащане от страна на „Витоша Ауто“ ЕООД. Процесуалният представител на С. И. К. и А. Г. В. своевременно е направил в открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г. възражение за прекомерност. Поради изложеното, молбата на „Витоша Ауто“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде уважена в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева. Възражението за неговата прекомерност е основателно предвид осъществената адвокатска защита, фактическата и правна сложност на делото. За да присъди така посочения размер, съдът съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл. 248 ГПК предоставя възможност произнасянето относно отговорността за разноски да бъде пререшавано не само поради допуснати от съда фактически грешки, но и поради допуснати от съда грешки във фактическите и правни изводи, касаещи разноските и отговорността за тях. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,