Определение № 376 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1712/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДКД” ЕООД срещу определение № 260 от 05.12.2019г. по т. д. № 1771/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на постановление от 28.07.2017г. за възлагане на недвижим имот, представляващ УПИ V-1123, кв. 90 по плана на [населено място], заедно с построените в него промишлени сгради, издадено по изп. дело № 20137040400191 по описа на ЧСИ И. М., рег. № 704. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа по същество молбата за отмяна на постановлението за възлагане. Твърди, че се явява страна в изпълнителния процес, след като се продава имот на дружеството и се нарушава правото му на собственост, поради което е следвало да бъде уведомен за изпълнителното дело, като е лишен от правото да участва в него. Поддържа, че е налице противоречие между двете постановления за възлагане, тъй като те се отнасят до един и същ спорен предмет- до един и същ имот, изпълнението е насочено към един и същ длъжник, като възлагането на имота е от различни ЧСИ и на различни купувачи, но първият от тях е пръв по право. Ответникът по частната жалба, „Юрмал” ЕООД, излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение и иска потвърждаването му. Останалите ответници по частната жалба не представят отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „ДКД” ЕООД молба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот, първият състав на ВКС е приел, че относно основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК молбата е недопустима като просрочена. Посочено е, че тя се обосновава с противоречие между две постановления за възлагане, по-късното от които е влязло в сила на 22.08.2017г., поради което срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК е изтекъл на 22.11.2017г. преди подаване на молбата за отмяна на 13.02.2019г. Изложени са и допълнителни доводи за липса на субективна тъждественост между двете изпълнителни производства, поради твърдяната разлика относно взискатели, длъжници и купувачи. По отношение на второто основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК са изложени съображения, че то обхваща нарушенията на правото на участие на страните в съответното производство като се изхожда от твърденията, обосноваващи качеството на молителя като страна в производството. В разглеждания случай необходимостта от уведомяване се извежда от претендираното от молителя право на собственост върху имота, върху който е било насочено изпълнението, без обаче да се твърди молителят да е отговарял на някакво основание за изпълняваните задължения на длъжника. С оглед на изложените твърдения е направен извод, че те обуславят за молителя не качеството на страна в изпълнителното производство, а на трето лице по арг. на чл.440, ал.1 ГПК, поради което не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Същите не могат да бъдат квалифицирани и по чл.304 ГПК, тъй като не се твърди оспорваното постановление да е противопоставимо на молителя, а се поддържа точно обратното - че това постановление не прехвърля собствеността върху имота на ответника. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че молбата от 13.02.2019г. в частта относно основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т.4 ГПК, изтекъл на 22.11.2017г., доколкото вторият по време акт е влязъл в сила на 22.08.2017г. Следва да бъдат споделени и мотивите на първия тричленен състав на ВКС относно недопустимост на молбата за отмяна и на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като от твърдяните от молителя факти не се установява той да има качеството на страна във второто изпълнително производство, по което е издадено постановлението за възлагане, чиято отмяна се търси на това основание. Законосъобразен е изводът на решаващия състав, че по арг. на чл.404 ГПК лицето, което твърди собственически права върху вещта, предмет на проданта, се явява трето лице, а не страна в изпълнителното производство, поради което не е легитимирано да подаде молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК