Определение № 312 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1072/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. против решение от 31.03.2011 г. по гр.д. № 7672/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 8.05.2009 г. по гр.д. № 8975/2006 г. на СРС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на Я. Е. сумите: 8 977.77 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 10.04.2006 г., 3 310.99 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 1 971.55 лв. разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.