Определение № 10632 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. П., чрез адв. Стоянова срещу определение № 11668/11.07.2024 г. постановено по адм. дело № 5875/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо № 01020/08.05.2024 г. издадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че жалбата му е недопустима. Счита, че е налице акт по смисъла на чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който подлежи на обжалване по реда на АПК. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът по частната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕООД не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. С. П. срещу писмо № 01020/08.05.2024 г., издадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и становище от 30.04.2024 г. издадено от длъжностно лице по защита на данните в „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С разпореждане № 8189/11.06.2024 г. производството по делото е било разделено и по адм. дело № 5875/2024 г. на АССГ е останало за разглеждане писмо № 01020/08.05.2024 г., издадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по жалбата на Д. С. П.. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че процесното писмо не подлежи на обжалване, тъй като по своето съдържание не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, с него не се създават права или задължения за жалбоподателя, посочил е че същото има уведомителен характер. От друга страна съдът е изложил доводи, че дружеството, издател на писмото, не е административен орган нито организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, предоставяща обществени услуги, а задължено юридическо лице по нормативна уредба, вкл. и по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. При така изложените доводи, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Законът за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 предвиждат две алтернативни възможности за защита на физическите лица, ако същите считат, че е налице нарушение при обработването на личните им данни – пред надзорен орган, като в България това е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), или пред съда. Едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо – аргумент от чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Анализът на тези разпоредби показва, че производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. когато се претендира обезщетение за вреди от тези нарушения, е административно, независимо дали администраторът на лични данни е публичноправен или частноправен субект. Неправилно решаващият съд е приел, че в случая не е налице ответен административен орган, че липсва властническо волеизявление, както и че сочения като оспорен отказ по заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, обективиран в писмо изх. № 01284/03.06.2024 г няма белезите на индивидуален административен акт, съответно, че страна в производството не може да е юридическо лице – частноправен субект. Оспорва се акт на администратор на лични данни, какъвто се явява „ЕОС Матрикс“ ЕООД, и по който спор съдът следва да се произнесе. Оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствении за действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение