Определение № 10540 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Н., роден на [дата]. в Република Турция, чрез адв. Шойлев, против определение № 803 от 21.06.2024 г. по адм. дело № 694/2024 г. на Административния съд София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по преписка № 17860/2022/08.08.2023г. във връзка с молбата му за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15 от ЗБГ. Счита, че така постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министърът на правосъдието на Република България, чрез гл. юрк. Савов и юрк. Домузчиева, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и счита определението за правилно. Върховният административен съд, Трето отделение, приема, че подадената в срок частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Б. Н. срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република България за произнасяне по преписка с вх. № 17860/2022/08.08.2023г. и е прекратил производството по делото. Съдът е обсъдил приложимата нормативна уредба и е приел, че в случая срокът за произнасяне на административния орган изначално не е започнал да тече, доколкото не са отстранени констатираните нередовности в молбата на г-н Н. за придобиване на българско гражданство. Определението е правилно. От фактическа страна е установено, че Б. Н. е турски и американски гражданин. Видно по делото е, че в дирекция „Българско гражданство“ е подадена молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал.1, т. 1 /български произход/ от Закона за българското гражданство от г-н Н., която е регистрирана с № 12860/2023 г. на 02.11.2022г. Молбата е подадена от лицето в Генералното консулство на Република България в Лос Анджелис, САЩ. След извършения експертен преглед на приложените документи е установено, че кандидатът не отговаря на изискванията на закона, тъй като видно от представените документи е лице от турски произход. Молбата на Н. е върната до Генералното консулство на Република България в Лос Анджелис, чрез Министерството на външните работи с писмо с рег.№ 97-00-2721/07.12.2022 г. С друго писмо до кандидата с рег. № 97-00-1501/19.05.2023 г. от директора на дирекция „Българско гражданство“ е разяснено, че предвид обстоятелството, че не е доказал български произход, документите му са върнати в Генералното консулство на РБ в Лос Анджелис. Това писмо е обжалвано от Б. Н. и с Определение № 996 от 28.07.2023 г. на Административен съд – София област е прогласена нищожността на цитираното писмо, с аргумент, че то слага край на производството, въпреки че документите са върнати за допълнително окомплектоване. Преписката е върната на министъра на правосъдието за произнасяне по молбата с рег.№ 17860/02.11.2022 г. на г-н Н.. С оглед изпълнение на определение № 996 от 28.07.2023 г. на АССО, по преписка № 17860/2022 г. е публикувано съобщение до лицето на интернет страницата на Министерството на правосъдието, че преписката е нередовна и в срок до 08.10.2023 г. следва да се представят определени документи. С писмо от дата 01.09.2023 г. на г-н Н. до директора на дирекция „Българско гражданство“ е поискал документите му да бъдат изискани от Генералното консулство по служебен път, като такова искане е отправено по служебен път с писмо с изх.№ 94-Б-68/08.09.2023 г. На дата 29.04.2024 г. е изпратено напомнително писмо с изх.№ 94-Б-68, в което отново е поискано да бъдат върнати молбата и документите на Б. Н. за придобиване на българско гражданство. От горното става ясно, че производството във връзка с промяна на гражданството не е приключило, а липсва произнасяне на министъра на правосъдието и няма индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да може да бъде атакуван по реда предвиден за оспорване на индивидуалните административни актове по АПК. Правилно първоинстанционният съд в обжалваното пред настоящата инстанция определение отбелязва, че доколкото указаната нередовност за попълване на преписката с определени документи не е отстранена, то и срокът за произнасяне по чл. 35, ал.1, т.2 от ЗБГ не е започнал да тече съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.2 от ЗБГ – „Сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите.“. Неоснователно е твърдението в частна жалба, че нередовностите е следвало да бъдат отстранени от „държавната администрация вътрешно“, доколкото попълването на преписката с необходимите документи, които установяват основанията за получаване на българско гражданство са задължение и в интерес на кандидата. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото процедурата по чл. 15 от ЗБГ не е приключила, а сроковете за произнасяне на административния орган все още не са започнали да текат, то не е налице административен акт, който да е годен, да бъде обект на съдебен контрол. От справка от дата 02.07.2024 г. представена от ответната страна /страница 21-23 от делото пред настоящата инстанция/ става ясно, че междувременно има становище от дата 20.06.2024 г., че документите са редовни и преписката е била насочена към МВР и ДАНС по електронен път за съгласуване, което отново свидетелства, че процедурата не е приключила, а жалбата е подадена преждевременно. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,