Определение № 308 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 17.08.2016 г. на П. М. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 63 от 13.05.2015 г., постановено по гр.д. № 354/2013 г. на Апелативен съд – В Т., с което е потвърдено решение № 671 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д. № 732/2011 г. на Окръжен съд – Русе. Молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че през 2015 г. здравословното състояние на молителката рязко се е влошило, поради което и на 07.08.2015 г. е постъпила в болница, а стойностите на щитовидните й хормони били над нормата, за което представя епикриза от 13.08-15.08.2015 г. При извършени контролни изследвания на 10.10.2015 г. на хормона Т. е установено отново нарушение на хормоналния баланс. Позовава се също на експертно решение № 4441/02.12.2015 г. на ТЕЛК – Р. и експертно решение № 0226 от 25.03.2016 г., както и от 15.06.2016 г., от които се установява влошеното здравословно състояние на молителката. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, които са формирали сила на пресъдено нещо по спорното правоотнешение и се ползват с произтичащата от него непререшаемост на спора. По аргумент от разпоредбите на чл. 235 и чл. 266 ГПК, силата на пресъдено нещо се разпростира върху фактите, които са от значение за спорното право и са се осъществили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Ето защо новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са се осъществили преди приключване на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, т.е. да са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана със съдебното решение. Когато твърдяният факт, от значение за спорното правоотношение, е осъществен след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, той не е преклудиран, поради което може да бъде заявен в ново исково производство. Видно от изложеното в молбата за отмяна, молителката се позовава на фактически обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, а дори и след постановяване на съдебното решение по съществото на спора пред въззивния съд – 13.05.2015г. Посочените епикризи и експертни решения на ТЕЛК, както и влошаването на здравословното състояние на молителката, са изготвени, съответно настъпили след посочената по-горе дата, поради което спрямо тях не се разпростира действието на силата на пресъдено нещо, срещу която именно е насочена уредената в чл. 303 ГПК защита. С оглед указанията в т. 10 на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Ето защо, доколкото от наведените в молбата за отмяна твърдения не може да се изведе надлежно основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът