Определение № 440 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 336/2011 г.

ВКСI гражданско отделение28.09.2011reporting judge Теодора Гроздева

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 9485 от 02.11.2010 г., подадена от С. В. Ш. срещу определение от 05.10.2010 г. по в.гр.д.№ 282 от 2008 г. на Ловешкия окръжен съд, с което след прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение С. В. Ш. е осъден да заплати на В. Ц. С. разноски по делото пред въззивния съд и пред ВКС в размер на 1200,30 лв. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 9485 от 02.11.2010 г., подадена от С. В. Ш. срещу определение от 05.10.2010 г. по в.гр.д.№ 282 от 2008 г. на Ловешкия окръжен съд, с което след прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение С. Ш. е осъден да заплати на В. Ц. С. разноски по делото в размер на 1200,30 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Твърди се, че жалбоподателят не дължи на ответницата разноски за делото пред ВКС, образувано по подадена от него молба за отмяна, която е била уважена, и че разноските на ответницата за адвокат са завишени. Ответницата по частната жалба В. Ц. С. оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат само два вида определения на съдилищата: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които в изрична норма на ГПК е предвидено обжалване. Решението на въззивен съд само в частта за разноските и определението на въззивен съд, с което се обезсилва първоинстанционно решение и се прекратява делото само в частта за разноските, не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като нито преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено обжалването им в изрична норма на ГПК. Допуснатите от съда грешки при присъждане на разноските в горепосочените случаи могат да бъдат поправени по молба на заинтересованите страни само по реда и в срока, посочени в чл.248 от ГПК. Едва постановеното от въззивния съд определение за изменение на решението или определението в частта за разноските подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 от ГПК. Поради гореизложеното частната жалба на С. Ш. срещу определението на въззивния съд в частта за разноските е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Cited provisions

4