Определение № 10626 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Община Дупница срещу Разпореждане №1065 от 31.05.2024 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по административно дело № 377/2023г. С обжалваното разпореждане съдът връща на Община Дупница касационната жалба от 10.04.2024 г. срещу Решение № 588/22.03.2024 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 377/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение за определяне на финансова корекция №РД-02-36-1222/06.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ в размер от 25 % от допустимите разходи по договор от 23.04.2021 г. с изпълнител „Галчев Инженеринг“ ЕООД, поради неизпълнение в срок да даденото указание за плащането на държавната такса в срок. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано. Описва фактите като сочи, че указанията за поправяне на нередността на касационната жалба са надмлежно и в срок изпълнени – таксата е платена 23.05.2024 г., а писмото с платежния документ е прададено в кориерска фирма за доставка на 27.05.2024 г., но о независищи от страната причини не е доставено в съда, въобще. Към частната жалба са приложени доказателства, удостоверяващи плащането на таксата в срок и писмо от Е-конт по повод заведена рекламация за липсваща пратка, от което се установява, че писмо адресирано до Административен съд – Кюстендил е получено на 27.05.2024г ., но към дата 18.06.2024 г. не е доставено на получателя. Иска отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От представените с частната жалба доказателства се установява по безспорен начин, че държавната такса за касационна жалба е платена в срок, а платежният документ е изпратен с писмо до Административен съд – Кюстендил, също в срок, но писмото не е получено в съда по причини, които са извън възможностите на касатора за въздействие, поради което той не може да носи неблагоприятните последици от тях. С оглед посочено, първоинстанционният съд по обективни причини не е разполагал с доказателства, че дадените от него указания за поправяне на нередността на касационната жалба са изпълнени в срок, поради което неправилно е издирил и приложил материалния закон. Налага се извод, че не са били налице материалноправните основания за вършане на частната жалба съгласно чл.213а, ал.1, изр. последно АПК. Разпоредбата гласи, че когато нередовносттите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая е доказано, че указанията са изпълнени в срок, но по независещи от касатора причини писмото с платежния документ не е пристигнало в Административен съд – Кюстендил. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а касационната жалба изпратена на съда за продължаване на действията по администрирането й – чл. 213а, ал. 4 и 5 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение