Решение № 2273 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2015 г.

Решение № 2273 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Славова против решение № 6921 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 6983/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата и иска отмяната му. Ответниците - Разия Ахмади и малолетните Ялда Хасанзада и Неда Хасанзада, представлявани от законния им представител Разия Ахмади, граждани на Афганистан, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПКq във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София град, по жалбата на Разия Ахмади и на малолетните Ялда Хасанзада и Неда Хасанзада, представлявани от майка им, като техен законен представител, граждани на Афганистан, е отменил решение № 3724 от 27.05.2014 г. на зам. председател на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод се основава на приетото, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателите по образуваното пред него дело, било налице и висящо производство по искане за закрила от съпруга на първата и баща на другите две жалбоподателки. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 от ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че зам. председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на съпрузите и малолетните им деца в едно административно производство по реда на ЗУБ, при приложение на чл. 32 от АПК, предвид необходимостта от съвкупна преценка на причините, мотивирали семейството да търси закрила, алтернативно при спиране на едно от производствата на основание чл. 54 от АПК. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от Разия Ахмади молба за закрила на нея и децата и Ялда Хасанзада и Неда Хасанзада, се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на децата не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Република България. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 от АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 и чл. 54 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.