Определение № 802 от 18.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 249/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 2226 от 9.07.2007 г. по гр.д.№ 5019/2005 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 1559/14.12.2010 г. по гр.д.№ 1421/2010 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Община [населено място] против Държавата чрез МРРБ за признаване на общината за собственик и предаване владението на една сграда в [населено място], [улица], № 51, придобита от ищеца по завещание или евентуално по давност. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на противоречие на въззивното решение с две решения на състави на ВКС относно приложението на разпоредбите на §6 от ПЗР ЗМСМА, с който е изменена нормата на чл.6 ЗС, както и на §7 от ПЗР ЗМСМА, а също и с решение на състав на ВКС относно реда за предаване на държавни недвижими имоти за стопанисване и управление от една държавна организация на друга, регламентиран в Правилника за държавните имоти, като тези твърдения съставляват основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че през 1914 г. по силата на завещание, оставено от Б. П. Общината в [населено място] е придобила една жилищна сграда в [населено място] и я е стопанисвала до 1961 г., когато с Р. № 718/ 61 г. сградата е предадена на Варненския Г.. През 1993 г. общината в Котел е поискала връщане на сградата, но й било отказано по съображения, че се касае за държавна собственост и няма основание за възстановяване на собствеността. По същите съображения е отхвърлен и ревандикационния иск, предявен от [община], като е посочено, че след приемането на Конституцията от 1947 г. е отпаднала възможността общините да притежават свое имущество, а всички имоти са станали държавна собственост. Същевременно възстановяването на общинската собственост след 1991 г. не е предвидило реституция на бившите общински имоти, а със закон е уредено кои имоти представляват общинска и кои държавна собственост. Отделно от това въззивният съд е приел, че въведените от ищеца основания за правото на собственост са завещание и евентуално придобивна давност, както и че не е релевирана претенция, основана на настъпила реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ поради неправомерно отнемане на имота от [община] с Р. от 1961 г. Относно разпоредбата на §6 от ПЗР ЗМСМА, с която е изменена нормата на чл.6 ЗС, е прието, че тя има материалноправен характер и действа занапред, така че общината би станала собственик, ако получи завещание след въвеждането на тази разпоредба, но не и на основание завещание, направено до влизането й в сила. С оглед на изложеното и след като уточни правния въпрос съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС и обстоятелствата, изложени от касатора в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, настоящият състав приема, че въпросът се свързва с приетото от съда, че нормата на чл.6 ЗС, в редакцията след изменението с §6 от ПЗР ЗМСМА / от 17.09.1991 г./ има действие само занапред, тъй като от отговора на този въпрос зависи дали Общината [населено място] ще бъде призната за собственик на основание оставеното в нейна полза завещание. Въпросът има значение за тълкуване действието на правната норма и за точното прилагане на закона, поради което обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените решения на отделни състави на ВКС не обосновават допустимост на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като те разглеждат приложението на §7 от ПЗР ЗМСМА, докато решаващите мотиви на въззивния съд в случая са свързани с приложението на §6 ПЗР ЗМСММ и въведената с него нова редакция на чл.6 от Закона за собствеността, и по-конкретно чл.6, т.5 от същия закон. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение