Определение № 1701 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение „БИО-Б-ЕКО“, със седалище и адрес на управление в [населено място], област Смолян, с председател на УС - Б. Асанов, и на Д. Ахмедов от [населено място], приподписана от упълномощен адв. Б. Караманолов, подадена против определение № 528 от 27.11.2023г., постановено от Административен съд - Смолян, V състав, по адм. д. № 274/2023г. Според частните жалбоподатели оспореният съдебен акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл само по т. 3 от процесното решение на Общински съвет /ОбС/ - Борино, но за тази част от решението липсва оспорване. Жалбоподателите заявяват, че видно от самата жалба, в нея е направено изрично искане за отмяна на обжалваното Решение № 420 по Протокол № 54/20.09.2023г. на ОбС - Борино в частите по т. 1 и т. 2 от този акт, а съдебният състав е изложил мотиви по отношение на т. 3, относно която няма оспорване. Освен това частните жалбоподатели считат, че атакуваното определение е и неправилно, като противоречащо на материалния закон и излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради несъобразяване с разпоредбите на чл. 25, ал.1, 4 и 7 ЗСПЗЗ и чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Претендират обезсилване, съответно - отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 528 от 27.11.2023г. е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „БИО-Б-ЕКО“, [ЕИК], [населено място], ул."Родопи“ 35 с председател Б. Асанов и на Д. Ахмедов, [ЕГН], [населено място], [улица]срещу Решение № 420 по Протокол № 54/20.09.2023г. на Общински съвет - Борино обл. Смолян и е прекратено производството по адм. дело № 274/2023 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Смолян се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че според чл. 124б, ал. 4 ЗУТ решенията и заповедите по чл. 124а ЗУТ не подлежат на оспорване, понеже с тях само се стартира производство по одобряване или изменение на подробни устройствени планове, а правната промяна на териториалното устройство настъпва с издаване на заповедите или решенията по одобряване, изменение на ПУП или по постановяване на откази за тяхното издаване. В мотивите на постановеното определение е посочено, че всеки, който е заинтересовано лице по критериите на чл. 131 ЗУТ може да защити своите субективни права и законни интереси, като ги обжалва пред съд, по аргумент чл. 215 ЗУТ. Предвид посочената правна регулация първостепенният съд е извел заключение, че оспореното решение по чл.124а ал.1, 5 и 7 ЗУТ не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, защото нормата на чл. 124 б ал.4 ЗУТ е специална, изключваща приложението на общата разпоредба на чл. 215 ЗУТ за обжалваемост на индивидуалните административни актове и е императивна, т. е. безусловно изключва тази категория актове от контрола за законосъобразност, осъществяван от административните съдилища по реда на чл. 145 и сл. АПК. В тази връзка първоинстанционният съд е преценил, че процесното решение на ОбС - Борино представлява етап от процедурата по издаване на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване и съдебен контрол за законосъобразност, като не може да бъде предмет на отделна съдебна проверка извън тази на крайния административен акт, с който производството ще приключи, а именно евентуално решение, с което се одобрява внесеният проект на ПУП-ПРЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно постановено, но е недопустимо, защото първостепенният съд се е произнесъл досежно допустимостта на обжалването на т. 3 от процесното решение на ОбС - Борино, която част от атакувания административен акт не е обжалвана от жалбоподателите. Решаващият състав на АС - Смолян точно е констатирал, че е сезиран с жалба срещу Решение № 420, прието по Протокол 54 от 20.09.2023г. на ОбС - Борино, с което са взети следните решения: 1. Изразено е предварително съгласие за промяна начина на трайно ползване на ПИ №05462.199.23 с площ 1960 кв.м. вид територия „земеделска“ с НТП „пасище“ публична общинска собственост, във вид територия „урбанизирана“ с НТП „Жм“ и вид собственост - частна общинска собственост, като предварителното съгласие важи за три години; 2. Обявено е, че ПИ №05462.199.23 с площ 1960 кв.м. публична общинска собственост става частна общинска собственост; 3. Разрешено е на Д. Усев, [населено място] да изработи проект за подробен устройствен план; 4. Одобрено е задание за изработване на ПУП - ПРЗ извън границите на урбанизираните територии на община Борино. При тези вярно установени данни, първостепенният съд е формирал необоснован извод за процесуална недопустимост на оспорването. Това е така, защото първостепенният съд се е произнесъл по отношение обжалваемостта по реда на АПК на решенията и заповедите по чл. 124а ЗУТ и се позовал на императивната разпоредба на чл. 124 б ал.4 ЗУТ, с която законодателят е изключил съдебния контрол върху визираните актове. Така формираните изводи на решаващия съдебен състав на АС - Смолян са относими към т. 3 от процесното решение на ОбС - Борино, която част обаче не е оспорена от жалбоподателите. В петитума на първоинстанционната жалба ясно и недвусмислено е вписано следното: "По изложените по- горе съображения Ви моля още веднъж да отмените обжалваното решение на Общински съвет - Борино, област Смолян - т. 1 и т. 2 от решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.". Следователно двамата оспорващи изрично са посочили кои части от процесното решение обжалват, поради което първостепенният съд е следвало да обсъди допустимостта на обжалването точно на т. 1 и т. 2 от визираното решение на ОбС - Борино, които очертават предмета на правния спор, но в случая това не е направено. Вместо това в конкретната хипотеза са изложени мотиви за недопустимост на оспорването на т. 3 и т. 4 от акта на ОбС - Борино, които части от решението са извън обхвата на съдебния контрол, тъй като не са били надлежно оспорени от жалбоподателите. Ако на първостепенния съд не е било ясно какво точно се обжалва, е следвало да остави жалбата без движение и да укаже на жалбоподателите да уточнят претенцията си, но това също не е сторено. От друга страна - в случая не е било необходимо уточнение и допълнителна конкретизация предвид категоричното посочване в петитума на жалбата, че с нея се претендира отмяна само на т. 1 и т. 2 от процесното решение на ОбС - Борино. Като е достигнал до обратния резултат първоинстанционният съд е постановил недопустимо определение, тъй като се е произнесъл относно нещо различно от това, с което е сезиран, което обстоятелство налага обезсилване на обжалваното определение и връщане делото на същия съд за продължаване процесуалните действия по него. На основание на горното и на чл. 235 и чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,